И така – докъде стигнахме…
Какво разбрахме от част 1 и част 2 за МАРГАРИНА?
1. Разбрахме, че маргаринът не е създаден за хора като вас, уважаеми читателю!
Защо?
Маргаринът е създаден, за да залъже хранителните нужди на войската и най-вече на най-бедните през 19-ти век, а все пак, ако вие четете тази статия, значи…
• Имате личен компютър.
• Имате интернет.
• Четете от компютъра в службата – значи все пак имате работа!
Колкото и да не ви се вярва — вие сте поне „средностатиститески” /в добрия смисъл на думата/ българин.
Имате дом, работа, успявате да си плащате сметките /защото очевидно не са ви прекъснали интернета/ и най-важното – интересувате се от здравето си. Иначе как бихте стигнали до този сайт?!
2. Разбрахме, че маргаринът е вреден.
Дотук добре! И сега какво?
Ден-два, може и седмица, ви държи емоцията. Ставате най-големите противници на маргарина. Не само, че не заклеймявате нашественика, който „години наред ви е тровил” без дори да подозирате, ами се чувствате задължени да разкажете на целия свят за жълтеникавото зло, спотаено в хладилника.
Ден, два, може и седмица — на приятели, роднини и познати им писва да слушат на каква опасност са подложени. В началото гледат с интерес, после започват „разбиращо” да кимат с глава, а накрая внезапно си спомнят, че имат спешна работа.
Да, това му е голямата слабост на „сплашването” – в началото си много впечатлен – ден, два, може и седмица…Докато накрая не се събудиш някоя неделна сутрин от божествената миризма на препечени филийки, намазани с…
Какво толкова?! Какво ще ни се случи от една вкусна филия с маргарин?! Защо трябва толкова да се ограничаваме? За да умрем здрави?!
Схващате ли идеята?
Гледали ли сте вече този филм?
Чели ли сте вече тази книга?
Усещате ли къде се пропуква красивата теория?
Както и да го наречем — става дума за едно и също: колкото и смайващи факти да прочетем, те си остават само „сухи факти”. Те не са опит!
Колкото и красив да е изразът, че глупакът се учи от свойте грешки, а умният – от грешките на другите…много е трудно това с ученето от чуждия опит.
Колко пъти са ви казвали, че да преядеш по празниците е много тежко? Колко пъти сте се заричали, че “тази Коледа ще е по-различно”?
И как мислите — сега, по Коледа, дали пак ще преядете или ще спазите всички правила, които може би вече сте изчели в статиите тип „Как да оцелеем след Коледното Пиршество”…
Как да направим от първото, полезно впечатление, убеждение? Как да го превърнем в добър навик?
Всеки човек /особено дамската половина на човечеството/, който дори веднъж е подлагал себе си на диета, разбира колко е трудно – да знаеш, че нещо е „така” и да правиш точно обратното.
И хиляда статии за вредата на маргарина да прочетете – съществува реална опасност той да е чест гост на трапезата ви.
Защо става така? Защото човешката психика, все още /а и най-вероятно още дълго време ще бъде/, е загадка. Човешкият мозък е сложна и хитра машина – способна да заблуди дори собственика си.
Има, разбира се, начини да превърнете „сухия факт” в убеждение, а убеждението – в навик.
На всеки един ще обърнем специално внимание.
Но, независимо как ще подходите — винаги започвайте с проверка!
Какво толкова да проверявате?!
Дали вярвате или се съмнявате в това, което четете!
Как?
Направете следния тест: станете от компютъра и влезте в кухнята, отворете хладилника и…ако вътре видите маргарин:
- забравен или “съвсем случайно” останал
- останало от него съвсееем малко
- използван само от половинката ви, но не и от вас
- донесен от майка ви и, за да не я обидите, сте го взели
- запазен „за всеки случай”
…може да допълните списъка
Ако вътре попаднете на маргарин – значи се съмнявате!
Извинение към читателя…
Простете ни за подвеждащото заглавие на статията! Това беше експеримент.
Защото, каквито и алтернативи да ви предложим на маргарина, първо трябва да сте убедени, че наистина, ама наистина е наложително да го замените с нещо друго.
Да разберете дали наистина вярвате на това, което четете, не е никак лесно!
Дали съзнавате истинската вреда на някои от продуктите, които използвате?
Това не се отнася само за маргарина – той беше само пример!
Ако тази тема ви е интересна — ще продължим нататък…
С това как да превърнем знанието в опит и как наистина да използваме алтернативите…
А дотогава — ЧЕТЕТЕ ЕТИКЕТИТЕ!
Ако споделяте идеите тук – гласувайте със „Свежо“ бутона или сe присъединете към Bezlekarstva във Facebook!
