ЕДНА ЧАША ОТ КАФЕ — какво толкова…

За дребните неща, които несъзнателно правим всеки ден…

За малките неща, които не са толкова малки…

За всичко, което ни се случва — ежедневно, но не го забелязваме…

Кое е общото между кафето, което пием, цигарата, която пушим, лекарствата, които поглъщаме,  сякаш по подразбиране — всеки божи ден?

Това видео можеше да е просто една оригинална и интересна гледна точка на художника Крис Джордан за това как изглежда съвременният западен начин на живот.

Можеше, ако не беше малко плашещо и много истинско.

Какво плашещо може да има в една чаша от кафе?

А в няколко чаши?

Имате ли куража да разберете?

За субтитри — изберете Bul­gar­ian от бутона View sub­ti­tles
Тъй като доста хора ми писаха, че не могат да заредят субтитрите на български — по-долу копирам целия текст, благодарение на единия от преводачите на ТЕД на български — Антон Хиков:

“Моята работа е относно поведенията, в които всички ние участваме несъзнателно, на колективно ниво. Това което имам в предвид, това са поведенията, за които отричаме, тези, които оперират под повърхността на нашето ежедневно съзнание. Като индивиди, всички извършваме тези неща, през цялото време, всеки ден. Това е подобно на когато се заяждате с вашата жена, понеже сте ядосани на някой друг. Или когато пиете малко повече на парти, просто от притеснение. Или когато преяждате, защото вашите чувства са наранени, или нещо друго. И когато правим тези неща, когато 300 милиона човека правят несъзнателни неща, това може да доведе до катастрофални последствия, които никой не иска и не е предполагал. И това е, което наблюдавам в моята фотографска работа.

Това е изображение, което завърших наскоро, това е когато стоите от разстояние, то изглежда като някакво неоготическо, рисувано изображение на фабрика бълваща замърсяване. Като се приближите малко по-наблизо, започва да прилича на много тръби, подобно на химически завод, или рафинерия, или може би адска магистрала. И като се приближите много близо, разбирате, че това всъщност е направено от голямо количество пластмасови чашки. И всъщност, това са един милион пластмасови чашки, което е броят на пластмасовите чаши, които се използват в самолетните полети в Съединените Щати всеки шест часа. Използваме четири милиона чаши на ден в самолетните полети, и на практика нито една от тях не е използвана отново или рециклирана; просто това не се прави в тази индустрия.

Сега, тази бройка е по-малка от броя на хартиените чаши, които използваме всеки ден, а това са 40 милиона чаши на ден за топли напитки, повечето от които са за кафе. Не можах да побера 40 милиона чаши на платното, но успях да побера 410 000. Така изглеждат 410 000 чаши. Това са 15 минути от нашето потребление на чаши. И ако в действителност можехте да подредите една върху друга толкова много чаши в реалния живот, такава щеше да бъде големината. Това се равнява на един час потребление на чаши. Това се равнява на един ден потребление на чаши. Все още може да видите малките хора там долу. Това е с височината на 42-етажна сграда, и аз поставих Статуята на Свободата там за сравнение на мащабите.

Говорейки за справедливост, има друго явление, което се случва в нашата култура, което намирам за много тревожно, и това е, че Америка в момента има най-големия процент от нейното население в затвора, от всяка друга държава на Земята. Един на четири човека, един на всеки четири човека в затвора са американци, затворени в нашата страна. И аз исках да покажа бройката. Бройката е 2,3 милиона американци, които са били затворени през 2005. Тя се е покачила от тогава насам, но ние не разполагаме с тези данни все-още. И така, исках да покажа 2,3 милиона затворнически униформи, и в действителната отпечатка на тази картина, всяка униформа е с размерите на никел на ръба си. Те са малки, едва забележими като материал, и за да покажа 2,3 милиона от тях се нуждаех от платно, което беше по-голямо, отколкото всеки принтер на света можеше да отпечата. И така трябваше да го разделя на множество панели, които бяха 10 фута (3 метра) високи на 25 фута (7,6 метра) широки. Това е тази картина, окачена в галерия в Ню Йорк, а това са моите родители, които я разглеждат. (Смях) Всеки път когато гледам към тази снимка, се чудя дали майка ми не прошепва на баща ми, “Най-накрая си сгъна прането.” (Смях)

Сега искам да ви покажа някои картини, които са за пристрастяване. Тази специално е за пристрастяване към цигарите. Исках да направя картина, която да показва действителния брой на американците, които умират от пушенето на цигари. Повече от 400 000 души умират всяка година в Съединените Щати от пушенето на цигари. И така, тази картина е направена от голямо количество цигарени кутии. И докато се отдалечавате бавно ще забележите, че това е картина от Ван Гог, наречена “Череп с цигара.” Странно е да си помислим, че на 11-ти септември, когато се случи онази трагедия, 3000 американци загинаха, а спомняте ли си отзвука? Отекна по целия свят, и ще продължава да се отразява през годините. Това ще е нещо, за което ще говорим и след 100 години. И въпреки това, в същия ден, 1100 американци умряха от тютюнопушене. И на следващия ден, други 1100 американци умряха от тютюнопушене. Всеки ден след това, 1100 американци умираха, и днес, 1100 американци умират от пушенето на цигари. Но ние не говорим за това, ние го отричаме. Лобито на тютюневата индустрия е твърде силно. Ние просто го отхвърляме от нашето съзнание. И знаейки това, което знаем за разрушителната сила на цигарите, продължаваме да разрешаваме на нашите деца, нашите синове и дъщери, да бъдат в присъствието на влияния, които ги подтикват да започнат да пушат. На това е посветена следващата картина.

Това са огромно количество цигари: 65 000 цигари, което се равнява на броя на тийнейджърите, които ще започнат да пушат през този месец, и всеки месец в САЩ. Повече от 700 000 деца в Съединените Щати на възраст по-малка от 18 години започват да пушат всяка година.

Още една странна епидемия в Съединените Щати, с която искам да ви запозная, е това явление на употреба и злоупотреба на лекарства с рецепта. Това е картина, която направих от огромно количество Викодин — всъщност имах само един Викодин, който сканирах огромен брой пъти. (Смях) И така, като се отдалечите ще видите 213 000 хапчета Викодин, което е броят на посещенията в болничните спешни отделения годишно в Съединените Щати, които се дължат на употреба и злоупотреба с предписани болкоуспокояващи и антидепресантни лекарства. Една трета от всички свръхдози с дрога в САЩ — и това включва кокаин, хероин, алкохол, всичко — една трета от всички свръхдози с дрога са предписани лекарства. Странно явление.

Това е друга снимка, която завърших наскоро за друго трагично явление. Това е явлението на тази нарастваща мания, която имаме с операциите за увеличаване на гърдите. 384 000 жени, американски жени, миналата година се подложиха доброволно на операция за увеличаване на бюста. Това бързо се превръща в най-популярния подарък за завършване на училище, който се дава на млади момичета, които са на път да влязат в колежа. Така направих тази картина от кукли Барби, и така като се отдалечите виждате този наподобяващ цвете модел, и като се отдалечите напълно, ще видите 32 000 кукли Барби, които представят броят на операциите за увеличаване на бюста, които се извършват в САЩ всеки месец. Голяма част от тях са на жени под 21 години. И странно, единствената пластична операция, която е по-популярна от увеличаването на бюста е липосукцията. и повечето от тях се правят от мъже.

Сега, искам да подчертая, че това са само примери. Не държа, че посочените са най-големите проблеми. Това са просто примери. Причината, поради която правя това е, че се боя, че не се чувстваме достатъчно като култура в момента. Има някакъв вид упойка в Америка в момента. Загубили сме чувството си на възмущение, на гняв и на мъка, за това, какво се случва в нашата култура в момента, какво се случва в нашата страна, за жестокостите, които се извършват от наше име по света. Те са изчезнали; тези чувства са изчезнали. Нашата културна гордост, националната ни гордост не може да се види никъде. Една от причините, мисля е, че докато всеки от нас се опитва да построи този нов вид мироглед, този холоптичен мироглед, този холографски образ, който всички ние се опитваме да създадем в нашето съзнание на взаимните връзки между нещата: екологичния отпечатък 1000 мили (1600 км) надалеч от нещата, които купуваме; социалните последствия 10 000 мили (16 000 км) надалеч от ежедневните решения, които правим като потребители.

Докато се опитваме да построим този мироглед и се опитваме да се образоваме за чудовищните престъпления на нашата култура, информацията с която трябва да работим е в тези гигантски числа: числа в милиони, в стотици милиони, в милиарди и сега в трилиони. Новият бюджет на Буш е в трилиони и това са числа, които нашия мозък просто няма способността да проумее. Не може да извлечем смисъла от тези огромни статистики. И така, това което се опитвам да правя с моята работа, е да взема тази числа, тези статистики от суровия език на данните, и да ги преведа на по-универсален визуален език, който може да бъде почувстван. Понеже моето убеждение е, че ако може да почувстваме тези проблеми, ако може да почувстваме тези неща по-дълбоко, тогава те ще означават повече за нас, отколкото в момента. И ако може да намерим това, тогава ще може да намерим във всеки от нас, кое е това, което трябва да намерим, за да се изправим пред големия въпрос, който е: Как да се променим? Това за мен, е големият въпрос пред който сме изправени като хора в момента. Как да се променим? Как да се променим като култура, и как всеки от нас поотделно да поеме отговорност за частта от решението, за която ние отговаряме, и това е нашето собствено поведение?

Убеждението ми е, че не е нужно да си лош за да погледнеш към тези проблеми. Аз не соча пръст към Америка по обвинителен начин. Просто казвам, че това сме ние в момента. И ако има неща, които виждаме, които не харесваме в нашата култура, тогава имаме избор. Степента на целостта, която всеки от нас може да изведе на повърхността, да доведе до този въпрос, дълбочината на характера, която може да призовем, когато се показваме за въпроса как да се променим. Това вече ни определя като личности и като нация, и ще продължи да го прави и за в бъдеще. И ще има голямо отражение върху благосъстоянието, качеството на живот, на милиарди хора, които ще наследят резултатите от нашите решения. Не говоря абстрактно за това нещо, казвам — това е, което сме ние в тази зала. Точно сега в този момент.

Благодаря ви и добър ден.”

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
Споделете тук:
Facebook
Google+
http://bezlekarstva.bg/2011/01/24/%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%88%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0/
Twitter
svejo.net

3 коментара

Вземи RSS
  1. Ina

    Е, като качвате видео, не може ли да е със субтитри? Не всички знаем английски… Или напишете превод. Благодаря! 🙂

  2. Bezlekarstva

    |Author

    Има субтитри.
    За субтитри – изберете Bul­gar­ian от бутона View sub­ti­tles
    Приятно гледене!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *