За колбасите без месо …
25% соев протеин, 15% птиче месо, 7% друго месо, 5% брашно и нишесте, 3% овкусители, 45% емулсия от смлени и сварени на каша кожа, вътрешности и сухожилия.
Що е то?
Сигурно лесно се досетихте — кренвирш.
Човечеството отдавна се е научило да прави колбаси почти без месо. Без месо, но с много разнообразни химически добавки. Добавки, които “по принцип” са безвредни…в рамките на определени минимални количества. Но как “по принцип безвредните” минимални дози вещества се натрупват в телата ни след години употреба и до какво води всичко това.
За кобласите, направени “по технически условия” — соева маса с натриев глутамат и химически добавки — набор от химически вещества с вкус на месо…
За “срока на годност”
Какво се случва с разваленото месо в магазинната мрежа? Може би си мислите, че се изхвърля?
Но само защото в домашни условия намираме за нормално да изхвърлим развалената храна…това не означава, че е “нормално” и за месопреработвателните компании. Разваленото месо или месото с изтекъл срок на годност често се обеззаразява и отново се преработва.
Колбаси “столетници”
Ето как един кренвирш може да векува в магазинния щанд — месец след месец, а защо не и година след година — може и да ни надживее.
На фона на всичко това понятието “срок на годност” не звучи ли малко нелепо…
Тук може да изгледате видео на руския филм “Внимание, храна!” /“Осторожно, еда!”/ — не много приятен, но много полезен.
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
1 коментар
Вземи RSS