Книгата е лекарство

Направих тази рубрика, за да разсея една упорито ширеща се заблуда, че книгите служели за забавление.

Да, имат и такъв ефект. Но това е по-скоро приятен страничен ефект, съпътстващ основната им роля.

Основната роля на книгата

Да ни вдъхновява и да ни показва чуждия опит. Чрез книгата черпим познание – за себе си и за света. Ако сме готови за това, разбира се.

Открих, че има куп прекрасни, но за съжаление незабелязани книги или направо пренебрегнати от хората.

Защо някои наистина ценни книги остават незабележими за хората?

Две са основните причини…

Странни заглавия

За да бъда още по-конкретна – в думата „странни“ влагам смисъла на неподходящи, неадекватни или откровено скучни заглавия.

Как аз избирам книгите, които чета?

Никога не се доверявам на заглавие или на анотация. Разгръщам книгата, поглеждам съдържанието и най-важното – задължително чета избрани пасажи.

Дали съм се лъгала? Естествено! Но много по-рядко от времето, когато пазарувах само по заглавия.

Неадекватни и лъжливи представяния

Много читатели все пак дават шанс и на посредствени или странни заглавия, като отделят време, за да прочетат анотацията. Анотацията е представянето на книгата. Онова, което пише „на гърба“ на книгата.

Що се отнася до литературата, ориентирана към човешкото здраве и начин на живот, както и за т.нар. литература за личностно развитие и самоусъвършенстване – наблюдава се едно особено дразнещо явление.

Вземаш книгата и отнякъде задължително ти изскача твърдението: „Тази книга ще промени живота ви!“. Или друго: „Ще заживеете щастливо! Ще отслабнете! Ще имате прекрасен брак! Ще откажете цигарите! Ще спрете алкохола! Ще постигнете това, това и онова!“.

Е стига, моля ви!

Започнали са да ги използват тези „обещания“ толкова често, че този изказ за мен лично е придобил обратното действие. Нещо като алергична реакция. Започват да ме сърбят ръцете да затворя книгата. Изкушавам се да премина към някоя друга. Търся анотация, от която да разбера за какво наистина става дума в книгата, а не какво си мислят, че ще постигна аз рецензентите.

С усилие на волята продължавам да чета, за да дам все пак шанс на въпросната книга да стигне до дома ми. Но Рефлексът на Павлов ми казва: „Е, хайде няма нужда! Още един, дето ще ми променя живота!“. Само напразни обещания и нищо насреща.

Значи първо ни трябват адекватни и истински презентации

Не реклама, а представяне. Не обещания, а истинска гледна точка.

Как една книга може наистина да промени живота ви?

Нито една книга не може да промени живота ви, ако просто си остане на рафта, след като сте я прочели. Ако не приложите на практика поне част от прочетеното, което ви е впечатлило.

Повечето хора четат, само за да кажат след време: „Това го знам“.

“Това го знам“ не променя живота.

“Това го знам“ просто ви уплътнява времето с четене.

Оттук нататък имат значение само две неща: как читателят ще възприеме написаното и какво ще направи след това.

Веднъж попитах приятел, който ми сподели, че бил изключително доволен от книга, чиято тема беше как да организираме по-добре времето си. „Уникална! Такива идеи! Много съм впечатлен“. Попитах го какво е направил, след като я е прочел. „Затворих я и я сложих в библиотеката. Какво друго да направя? В рамка ли да я сложа? Или очакваш да я поставя вместо жена ми, да седи до мен на вечеря?!“ .

Не, не очаквах това.

Изразът „прочетена книга“ не е случаен. В повечето случаи гледаме на прочетените книги като на нещо ненужно. Често дори не си спомняме дали сме чели някоя книга, а ако знаем, че сме я чели най-често се чува: „Абе не беше лоша, ама не си спомням точно за какво се разказваше!“.

Защо се случва така? Защото сме я прочели, но не сме приложили или проверили нито една идея, споделена в книгата. После сме я забравили в някой шкаф или кашон. Забравили сме книгата и нейното знание.

В тази рубрика ще ви представя книги, които според мен са ценни.

Книги, които вече съм „проверила“ лично и такива, които все още не съм, но мисля, че имат потенциал.

Обещавам нищо да не ви обещавам!

Ще споделям единствено моите впечатления и опит с въпросните книги.

Ако ми помогнете да изпитаме заедно някои от тях и споделите и личния си опит – ще бъде безценно.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *