Пътувам извън София през уикенда и спирам на бензиностанция. Гладна съм. Заглеждам „фитнес“ сандвич. Името внушава мисли за здраве и грижа за тялото.
Чета съдържанието /винаги се старая да чета съдържанието/:
- - зърнест хляб;
- - пушена пилешка шунка;
- - домат;
- - маслини;
- - айсберг;
- - магданоз.
На едната страна на опаковката гордо е поместен надпис, с който ми казват, че продуктите в сандвича са „подбрани“ и „висококачествени“.
Но нямам цял ден време, за да чета разни опаковки. Купувам го!
Хапвам доволно, защото сандвичът е вкусен. С този тип сандвичи от край време имам все един и същи проблем. След като съм изяла сандвича – имам чувството, че мога да изям още три такива. Не, че количеството е малко. Просто е много вкусен. Направо се чудя — какво толкова са сложили в него?!? И аз си правя вкъщи сандвичи с почти същите продукти, но никога не ям толкова настървено.
И оглеждам внимателно опаковката…
11 броя „Е“-та! Подобрители, овкусители, сгъстители, оцветители и декстроза за капак!
Е, как няма да е вкусен!
Ядосвам се. Обаче не на производителя. Производителят си е спазил всички законови разпоредби. Сложил ли е подробен списък на половината менделеева таблица, щастливо живееща в моя сандвич? Сложил е!
Ядосвам се на себе си.
Защото чета избирателно. Защото предпочетох да „видя“ надписа с подбраните качествени храни, но „не ми стигна времето“ да дочета дребния шрифт.
Аз, която мога да обяснявам 7 дни – без да спирам – защо не трябва да се ядат пакетирани храни, сега съм се ядосала, че са ме „прекарали“.
Но се ядосвам, защото си давам сметка, че не производителят ми е виновен. Прекарана съм от добре прикрития ми мързел.
Нямам време, много съм заета точно в момента, така се случиха нещата, не се сетих да си взема нормална храна, като тръгвах… и още 120 уважителни причини мога да измисля. Както и вие, сигурна съм в това. Коя от коя по-логични. Коя от коя по-безсмислени, обаче.
Има само една истинска причина да ядем боклуци. Мързел!
Точно затова сме болни. Точно затова пълнеем.
И първата стъпка към здравето е да си го признаем. Поне пред себе си.
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
