Търся къща за гости – детеустойчива и родителощадяща!

Предстоеше един от т.нар дълги уикенди и исках да се махнем за малко от София. Нещо около Боровец, но не в лудницата на курорта. Трябваше ми място, в което да събера четири семейства. Всичките – с деца. Едното даже, за разкош, с два броя.

Търсех къща с двор. И да е обезопасена, разбирайте – оградена. С достатъчно забавления за децата и най-важното…

Трябваше ми място за почивка, което да е само за нас!

Ако сте родител, сигурно сте се досетили защо. Ако не сте, трябва да знаете, че…

При наличието на повече от едно дете, а в случая — 5 броя дечурлига на приятната възраст между  две и четири години, е изключително важно да отделите зверчетата в собствена зоологическа градина.  В случай, че сте в хотел и вие населите една част от него – има огромна вероятност да берете ядове с част от гостите. Разни персони със слаба до нормална нервна система. Разни романтично настроени личности. Разни „почиващи“. Всички тези хора са потенциални бомби с часовников механизъм.

Когато в едно и също място се комбинират семейства с деца и такива, които са отишли, за да се насладят на тишината и спокойствието — катастрофата е сигурна.

Неодобрителните погледи са най-малкото нещо, което ви чака. Ето защо, когато организирам групата с малките торпеда, винаги се старая или контингентът наоколо да е същият /както е във Фабриката за храна и танци/, или мястото трябва да е тип къща за гости, в която да сме сами.

Дотук добре, но къщите за гости имат един лек недостатък…

Готвенето и миенето на чинии.

Само си представете 13 човека, 5 от които деца. Все някой е гладен. Все някой нещо дъвче. Чиния до чиния, а между тях – чаши и всякакви други. Мръсните съдове никнат като гъби.

Значи – трябваше ми къща за гости, но в която да ни готвят, да сервират, че и да не мислим за мръсната посуда след нас.

Попаднах на такава. Но бях изпуснала дребната подробност, че когато си намерил кой да ти сготви – трябва и да му кажеш какво точно искаш.

Т.е. съвсем от глупост и добри намерения се бях насадила да подготвям и менюто за бандата.

Винаги съм си мислела, че всеки от време на време изпада в моменти на умопомрачение. Ето това беше един от моите. Колко ли мазохистично настроен трябва да си, за да се захванеш да уреждаш менюто на 13 човека… част от които катеторични вегетарианци, част от които категорични месоядни, част от които, ядящи почти само сурови храни, част от които – недокосващи хляб, който да не е от вида „пухкав бял“, част от които – деца с различни хранителни навици. С други думи – няма един с един, който да яде едно и също. А все пак не отивахме на ресторант 5 звезди и 120 места. Не можеха да ни сготвят 13 различни манджи за 13 различни гърла.

Та ето защо, аз си мисля, че трябва просто да съм изпаднала в ония прецаквачески дупки, в които човек след време сам се чуди как и защо се е набутал.

Днес вече знам как, но по-хубавото е, че знам и защо!

За да открия „Додовата къща“ и да ви разкажа за нея.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *