Първа обичайна стъпка: Изключително сериозно и официално обявление на всички заинтересовани лица.
Обикновено заинтересовано лице е някоя мрънкаща половинка или загрижен родител. Та инфофмипате ги, че сте решили – този път наистина – да разкарате цигарите.
„Пушил съм достатъчно за този живот – стига ми толкова! От утре ставам нов човек!” Забележете — винаги „от утре”! Причините са безброй. Общото между тях е, че винаги, ама абсолютно винаги, причините да се спрат цигарите от утре, а не от днес, са “основателни”.
Втора обичайна стъпка: Обезоръжаване на врага, преди още да се е показал.
Как го обезоръжаваме? Елементарно! Като се въоръжим!
С какво? С бонбони, разбира се, с какво друго. Може и с малки дребни сладки, бисквити, сникърси, желирани бонбони, солети /ако не обичате сладко/, соленки и всякакви дребни залъгалки, които са в състояние да отвлекат вниманието ви от цигарата.
Първо се купуват съвсем целенасочено никотиновите таблетки, дъвките за пушачи, бонбоните. Все приготовления за борба с очаквания враг – никотиновият глад.
Трета обичайна стъпка: Ритуално изпушване на последната кутия с цигари!
Това е наистина последната кутия с цигари в живота ви! Някои я запазват за поколенията – паметник на едни „за малко да заминат на кино” бели дробове. Други погнусено я разкъсват и изхвърлят.
Четвърта и последна обичайна стъпка: Последната цигара!
Е това е направо като да направиш абитуриентски бал на единствената си дъщеря! То са емоции, то са приготовления, то е една ретроспекция на изпушеното, т.е. изживяно досега. С думи е трудно да се опише. Трябва да се види, трябва да се опита, да се изживее.
Какво следва?
Обикновено — нищо!
Край на точките, край на ритуалите, край на опитите да се спрат цигарите.
На следващия ден или най-много след седмица — нашият герой отново е с фаса в уста.
Гледката на „бивш пушач”, вадещ непрекъснато от джобовете си всякакви видове бонбони, ако не беше тъжна, можеше да бъде комична.
Да видим – ще разпознаете ли „бившия”? Сериозен костюмиран мъж, с измъчен вид и бъркащ постоянно в джобовете си за бонбони, дъвки и всякакви залъгалки – това е нашият герой — „кандидат бившият пушач”.
Замисляли ли сте се, каква огромна част от „кандидат бившите пушачи” започват отказването на цигарите точно с този изключително добре обмислен и прецизно структуриран план?
И защо почти винаги този план се проваля?
Случвало ли ви се е някой ваш познат да откаже цигарите „просто така”? Питате го: „Как ги спря?” Той вдига рамене и казва – „Просто ги спрях!”
Без обяснения, без малки тайни, без тежката бонбонена артилерия, без план.
Ако проблемът с отказването на цигарите ви интересува – започнете с едно малко проучване…
Спомнете си кой от обкръжението ви е отказвал цигарите. После си спомнете колко от ентусиастите са успели и колко – не. Припомнете си какво точно са правели и едните, и другите.
Обърнете специално внимание на тези, които не са правели НИЩО…
И ги поканете на кафе и разговор — като начало.
7 коментара
Вземи RSS