Как ви звучи идеята, че можете да решите здравословните си проблеми… с обикновен камък?
Като поредната измама?
Като поредната манипулация на някой безскрупулен търговец, готов да спечели на всяка цена от човешкото нещастие?
А ако ви кажем, че всичко това няма да ви струва и стотинка?
Камъкът на благодарността…
Чували ли сте за „камъка на благодарността“?
Най-обикновено камъче, голямо колкото да се побере в човешка длан. Обикновено камъче, вършещо необикновени неща…
Как?
За това разказва Ли Броуер /Lee Brower/ – учител и мотиватор, един от участниците във филма “Тайната”. Той разказва, че е забелязал как всеки човек минава през периоди, в които си казва: „Ох, не ми върви, нещата се нареждат зле, имам проблеми в семейството…”. И какво следва. Споделянето, разбира се. Как така ще си зле, нещо лошо ще ти се е случило, и ще пропуснеш да информираш за този факт всеки, готов да те изслуша?!
Ли Броуер, обаче, направил нещо нетипично. Решил да се избави от проблема с лошия късмет. Сам! Без да се оплаква, без да се обръща към психоаналитици, без дори да хвърли един здравословен балкански бой на съпругата си.
Как Ли Броуер решил проблемите си?
Харесал си едно най-обикновено камъче. И започнал да го носи в джоба си.
„Всеки път, когато докосна това камъче – решил Ли — ще си мисля за нещо, за което съм благодарен.”
Всяка сутрин, щом се събудел, Ли вземал своето камъче от масичката, слагал го в джоба си и изброявал нещата, за които бил благодарен. Вечер, когато изпразвал джобовете си, камъчето отново било пред очите му и отново му напомняло, че има за какво да благодари.
Един ден, когато Ли бил в Южна Африка, някакъв човек го видял да изпуска камъчето и го попитал „Какво е това?“. Ли обяснил и човекът нарекъл малкото чудо „камък на благодарността“.
И тук започва интересното…
След 2 седмици нашият герой получил имейл от Южна Африка – от същия този човек: „Синът ми умира от рядък вид хепатит. Ще ми изпратиш ли три камъка на благодарността?”.
Какво, мислите, направил Ли? Намерил най-близкия поток, избрал три камъка и ги изпратил за Южна Африка.
След няколко месеца получил имейл от бащата: „Синът ми е много по-добре. Здравето му се възстановява напълно, но трябва да знаеш и още нещо: продадохме над 1000 камъка на благодарността, по 10 долара всеки, и употребихме всички тези пари за благотворителност. Благодаря ти много!”
Как мислите, заслужава ли си усилието да се огледате?
Да харесате някое камъче?
Да го направите свое?
Да му позволите да стори чудесата си за вас?
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
