Подвеждащите оценки и мнения за хотели и ресторанти в мрежата – как да се предпазим

Голяма част от бъдещите туристи проверяват оценката на хотела или къщата за гости, която дават някои от по-известните портали за резервации, тип Booking. Те смятат, че така ще се предпазят от неприятни изненади.

И идеята като цяло е добра. Ако работеше. Но не работи! Уверявала съм се, че не работи, десетки пъти. Десетки пъти ми е идело да отида на рецепцията на хотела, който съм посетила, и да подменя табелката с надутата и абсолютно нереална цифра, дадена от Booking с онази, която наистина заслужават.

Защо оценките на хотелите толко често са нереални?

Защото оценката винаги е сумарна на няколко показателя. За съжаление тя не може да ви даде дори ориентировъчна представа за реалното ниво на хотела. А, нека си кажем истината, кой изследва в толкова големи подробности как точно е съставена оценката за дадено място и какви са оценките на отделните показателите – храна, база, обслужване, цени и т.н.

Но не това е основният проблем.

Защото все пак има хора, които намират време подробно да прегледат оценките и коментарите за съответния хотел. Коментарите обаче не винаги са на истински клиенти. Никога не се знае кой точно стои зад „оценяването“ на хотела. Не знаете дали са реални клиенти, или са злонамерени писачи от конкуренцията.

Но дори да приемем в един идеален случай, че всички коментари са на действителни гости на хотелите /а това никога не е така/, остава за решаване още един проблем. Понякога за един и същи хотел в два поредни коментара може да прочетете, че мястото е „чисто и спретнато“, а в следващия, че „в стаите е същинска кочина“. На кого да вярвате? Проблемът идва оттам, че не познавате тези хора, които пишат мнението си.

Не знаете реално кой оценява и не познавате критериите на оценяващия – затова не може да се вярва на коментарите и оценките в мрежата.

Защо е толкова важно да сте абсолютно сигурни кой дава оценката?

С какви очи гледа оценяващият? Както и дали вие сте от една „кръвна група“ с оценяващия.

Защото понятието за „чисто“ на даващия оценки може рязко да се отличава от вашата представа за чисто. Както и понятията за добро обслужване и качествена храна.

Ето защо задължително трябва да знаете кой оценява и какви са критериите му. Само така ще сте наясно дали „луксозният хотел“ е наистина луксозен, дали „добрата храна“ е наистина добра, дали „перфектното обслужване“ е наистина перфектно.

Кой препоръчва мястото за почивка? Какъв е този човек? Какво харесва? С какво би направил компромис и с какво не?

Ако намерите отговор на този въпрос – ще може да си отговорите и дали искате да почивате в препоръчаното от въпросния човек място.

И по този случай, понеже трябва да знаете кой ще оценява местата за почивка в рубриката „Изкуството да почиваш“ – ето няколко думи за мен:

Казвам се Поля Христова. Както сигурно вече сте се досетили – имам семейство и малко дете ‑Алекс. Все още ненавършило четири години.

Имам сериозен проблем с правенето на компромиси по няколко параграфа:

Чистота.

До какво степен? Ще дам пример. Мокрите кърпи са най-добрия ми помощник в хотелските стаи. Защо ли? Защото камериерките се сещат да почистят подовете и да сменят чаршафите, но вътре в шкафовете забърсват веднъж на високосна година. Аз, обаче, нося със себе си половината си къща при всяко мое пътуване. И всеки път запълвам същите тези шкафове с дрехи и какви ли не други вещи. Ето защо познавам в детайли степента на чистота на всяка хотелска стая, която съм посетила.

Кога един хотел е достатъчно чист? Тестът е много прост. Когато не ми се налага да викам повторно камериерката да изчисти или не ми се налага да вкарвам в употреба мокрите кърпи.

Качество на храната.

Ако напиша, че държа на качествената храна – със сигурност това нищо не означава. Ще се опитам да дам няколко примера. Представата ми за качествен плодове и зеленчуци е следната. Ако си затворите очите, опитате парче краставици да речем и после парче ябълка и установите, че не може да определите какво точно сте яли – бягайте далеч от тази храна. Ако в заведение си поръчам хляб и единственият избор, който имам, е от онзи нарязан заводски боклук, струващ по левче парчето – бягам далеч. Независимо от цвета на хляба. Ако в менюто присъстват „колбаси“ от рода на кренвиршите и всякакъв вид салами със странен цвят и консистенция – бягам далеч. Ако вместо истинско масло се опитват да ми пробутват всякакви заместители, тип маргарини и всякакви производни на нефта — бягам далеч. Ако се опитват да ме убедят, че вместо истинско сирене от истинско мляко е нормално да консумирам „растителен продукт“ — бягам далеч. Ако се опитват да ме убедят, че плодовете, зеленчуците и кълновете не са храна, а само гарнитура или украса /?!?/ на едно ястие — бягам далеч. Примерите могат да са много.

Кога един ресторант е с достатъчно качествена храна? Тестът също е прост. Когато храната се приготвя на място, не се използват полуфабрикати или се използват в минимално количество. Когато всичко е прясно и произходът му е ясен. Когато храната е вкусна, не е пресолена и не е мазна. Когато това, с което те хранят, наистина е храна, а не — отрова.

Качество на обслужването.

Тук въпросът е малко по-сложен. Комбинацията „добра база+добра храна+доро обслужване“ е изключителна рядкост, въпреки че съществува. Има места, на които въпреки наличието на прекрасна база и храна – обслужването не е на ниво. Понякога не става дума за лошо отношение, а просто за липса на персонал. Ако е само това – може и да е оправимо. Ето защо, когато представям подобни места – винаги ще отбелязвам, когато нещо в обслужването куца и какъв точно е проблемът. Имам един тест – номерът с иронията. Когато виждам , че в даден хотел или ресторант нещо в обслужването не е както трябва – никога не започвам със скандал. Първо пробвам човека, който ме обслужва, с известна доза хумор и дори – с ирония. Ако човекът се коригира след „намека“ ми – значи за това място има големи шансове. В немалък процент от качествените места, които съм посетила, хората бързо схващат намека и оправят нещата. Ако обаче безхаберието продължи и след теста с иронията – мястото веднага излиза от класациите ми.

Това е, казано накратко, Поля Христова и част от нещата, които са важни за нея, когато пътува.

Сега вече ще знаете кой пише за местата, подходящи за почивка, за които ще четете.

Най-вече за места, на които ще може спокойно да заведете децата си, ако имате сходен на моя начин на мислене.

И няма да имам оправдание, ако съм написала неверни неща или съм ви представила къщи, ресторанти и хотели, които не отговарят на моите критерии.

Все пак – преди да разчитате на мнението на сайтовете за резервации или на моето мнение – искайте препоръка на подходящо място първо от своите приятели, близки и роднини. Това са хората, които познавате най-добре и които със сигурност не биха ви подвели.