Фабрика за храна и танци - храната и обслужването

Обслужването и храната

Ако напиша, че храната във Фабриката за храна и танци е хубава, все едно нищо не съм казала. Просто защото вие все още не сте наясно с моята представа за хубава храна. Ето защо ще ви разкажа две истории. Те илюстрират както храната, така и обслужването.

Но преди да започна с приказките — обърнате внимание на картинката на статията. Тя не е просто декор. Това наистина е хляб от Фабриката. А най-хубавото е, че го правят децата със своите родители.

Сега нека ви разкажа за първия ми разговор пред щанда с храната на Фабриката. На една огромна скара се печаха патладжани и червени чушки. Отнякъде миришеше на току-що изпечен хляб и варена царевица. Щандът беше отрупан с всевъзможни вкуснотии и малкият ми син вече започваше да се чуди накъде точно да ме дърпа и какво да поиска най-напред.

Пред мен стоеше едно усмихнато същество, чиято усмивка дебнех съвсем целенасочено, кога точно ще изчезне, след като отклоня поглед от нея. Просто ми изглеждаше неестествено на какво толкова се радва. Едва ли е било на мен. Виждаше ме за пръв път, така или иначе, а очевидно беше зарината от работа.

Работя с банки, адвокати, нотариуси и брокери — познавам до съвършенство фалша в човешката усмивка — във всичките му форми и нюанси. Понякога се забавлявам, предвиждайки точно в кой момент човекът отсреща ще забрави за ролята и ще смъкне маската и престорената усмивка. Е, засега девойката държеше фронта, но пък имах цели три дни да я “хвана”.

Приближих се към щанда с плодовете и започнах с кръстосания разпит. “Добър ден! Има ли…”. “ВСИЧКО ИМА!” — ме прекъсна усмихнатата лудост отсреща, която всъщност си имаше име — Тюркян. Впоследствие разбрах, че я наричат Тути или Тути Фрути /познайте защо!/.

Усмихнах се снисходително. Нали знаете, няма как да има всичко. Доста силно изказване и доста лесно оборимо, ако трябва да се позова на юридическия термин.

“Имате ли череши?” — продължих. “РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ИМАМЕ ЧЕРЕШИ! А искате ли и диня, и пъпеш? Видях, че малкият не откъсва очи от дините!”. Трябваше ми време, за да се окопитя от факта, че наистина имаха череши и те изглеждаха невероятно добре. Но, че е забелязала, че детето ми наистина има интерес към динята и веднага се досети да ми предложи и от нея — вече беше точка за отбора на Фабриката. Имах проблем обаче. На щанда видях приготвена порция плодове за друга клиентка преди мен и тя изглеждаше, меко казано, огромна. Нямаше как да погълнем само двамата с тригодишния ми син две чинии — едната, пълна с череши, а другата — с диня. Аз обаче не съм човек, който приема ситуациите за даденост, и веднага продължих с въпросите: “А може ли…”. ” МОЖЕ!”. Тук вече момичето прихна да се смее и високо и отчетливо извика: “ТУК ВСИЧКО ИМА И ВСИЧКО МОЖЕ! Виждам, че няма как да изядете такива количества. Просто си изберете каквито и колкото искате плодове и аз ще ви ги наредя в една чиния!”. Така се запознах с тях и това беше първият ми досег с храната им. Какво повече да кажа? Всеки плод, който избрах, беше пресен и наистина имаше вкус на плод.

“Тук всичко има и всичко може” — това е за мен истинското име на Фабриката

Всъщност — не беше точно така… Ето и втората история — за храна и за обслужване. На следващата сутрин, рано-рано, поне час преди “нормалният” час за закуска ‑аз и моят малък син бяхме наредени отново пред щанда, търсейти познайте какво! Диня естествено! Направо я бяхме сънували вчерашната диня. Една усмихната дама, правеща баничките за закуска, цялата облечена в бяло, с невероятна любезност ме информира, че още е много рано и дините не са пристигнали. Предложи ми други плодове. Е, тук не бях съгласна. Бих се съгласила, ако не виждах с очите си динята в хладилника зад нея. И нали помните — трудно се примирявам с откази. Дамата ми обясни, че динята е от вчера и не може да ми я предложи. Брей! Бях впечатлена — наистина! Все пак настоях. Тя ми я наряза. И знаете ли, динята наистина не беше добра, а аз се направих, че ми харесва — заради ината си. Но не това е впечатляващото. Упорити магарета винаги е имало и ще има. Жената категорично ми отказа да платя динята, въпреки уверенията ми, че ми харесва.

Няма пълно щастие

Имайте предвид, че в цената на нощувката със закуска, която са определили от Фабриката — нямате право да избирате, както е в хотелите, между 10 неща. Там може да изберете един вид закуска. Може да са направени да речем баница, мекици, палачинки и пържени филии. Вие може да изберете от тях и само това се включва в цената на закуската. За мен, както почти навсякъде, където ходя на почивки, закуската не беше включена в цената. Защото моята представа за закуска е друга — поне няколко вида плодове. Само че тук разликата е, че все пак имах възможност да получа такава — макар и на допълнителна цена. Проблемът ми с повечето места, с които се сблъсквам, е че на теория има избор и то включен в цената на нощувката, но на практика изборът е сведен до нула. Просто храната не става за нищо.

Ето защо искам да стане кристално ясно от това което пиша: не си представяйте шведски маси във Фабриката. Не си представяйте ол-инклузив събирането, тъпчене и прибиране по чантите на каквото остане. Там има храна — достатъчно разнообразна, но не очаквайте 10 вида основни и 5 супи. Ще избирате между 2 вида супи и 3 до 5 вида основни.

Цените!

Сигурна съм, че живо ви интересуват. Ако сравнявате цените с ол-инклузив офертите — със сигурност ще ви се види по-скъпо. Може да бъдете сигурни, обаче, че ще знаете с какво храните детето си. Има и нещо друго — храната не е евтина в никакъв случай. Само че цената по моите наблюдения идва не от печалбарство, а от нечовешки големите порции. Аз бих намалила драстично порциите, а с това би паднала и цената на порция. Реших си проблема по друг начин — не се налага да вземам отделна храна за детето ми. Една порция е напълно достатъчна /поне по моите стандарти за количества/ за възрастен и дете.

Мисля, че за обслужването и храната засега е достатъчно.

Те не са най-важното, въпреки че са изключително важни.