Зеолитът /клиноптилолит/ — за него ще прочетете в мрежата какво ли не.
От това, че е „чудо“, което ще ви излекува от едва ли не всичките ви болежки, до предупреждения, че зеолитът е отровен и в никакъв случай не трябва да го приемате вътрешно.
Истината е, че няма на света такова растение или минерал, които да ви решат всички здравословни проблеми. Не и ако начинът ви на живот и мислене са самоубийствени.
И едното, и другото твърдение, ми се струват лишени от здрав разум.
Най-странното твърдение, на което съм попадала, е че зеолитната вода е полезна и може да я пиете, обаче стритият на фин прах зеолит не трябва да го употребявате в никакъв случай.
Основа на това твърдение е, че клиноптилолитът съдържа тежки метали, сред които например е оловото и алуминия.
Ако човек си направи труда да проучи малко повече обаче – няма как да пропусне факта, че именно зеолит е използван след яварията във Фукушима през 2011 г., за да намали високите нива на радиация. Зеолитът се използва за справяне с вредата от радиацията и тежките метали!
Открит остава и въпросът, ако зеолитът наистина е вреден и отровен, защо е разрешено да се използва същият за:
- — стабилизиране на напитки като виното да речем, което след това ние пием;
- — пречистване на зехтини – които познайте какво правим след това – поливаме си обилно салатите с тях — и гръцки, и български;
- — при производството на сокове – които дори децата ни пият;
- — при производството на шоколадови изделия, маргарини и пр.
Защо го добавяме в смеските на птиците, кравите, прасетата /които после ядем!/ и не се притесняваме, че ще отрови тях, а чрез тях и нас.
Защо го добавят смело не само в праховете за пране и в препаратите за почистване, но и в пастите за зъби. А никъде не съм видяла досега предупреждение на паста за зъби да не се поглъща, защото е отровна.
Че зеолитът се използва за пречистване на какво ли не – от въздух, през вода, почва, храни /на хора и животни/ — е добре известно.
Откъде тогава се появи мълвата, че зеолитът може да е отровен?
Факт е, че минералните кристални решетки могат да съдържат в себе си и тежки метали. Факт е, че зеолитите съдържат някакво минимално количество тежки метали. Но нали затова са т.нар. контролиращи органи? Нали затова са измислени разрешителните? Нали затова са пробите и изследванията?
Вярно е, че контролиращите органи в милата ни родина не са най-надеждните. Вярно е, че парицата е царица.
Но каква е логиката да се препоръчва една вода в която има накиснати камъни зеолит да се пие, но не и да се приема самият зеолит?
Ако нещо е отровно – водата е един от най-лесните медиатори на отровата под каквато и форма да е отровата.
Що за логика е това? Може би е финансова логика… на определени лица и институции.
Както и да сте решили да приемате зеолит – важното е да го приемате с достатъчно вода. Това предупреждение ще срещнете на добавките както на родните фирми производители, така и на чуждите.
Ако все пак имате каквито и да е съмнения или притеснения относно качествата или безопасността на този минерал – то тогава не приемайте никакъв зеолит — включително зеолитна вода.
То е като за вярвате, че е опасно да изядете гъба мухоморка, но е особено полезно да накиснете мухоморки във вода и после да изпиете водата.
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
3 коментара
Вземи RSS