Какъв е смисълът да умреш здрав?

В парка съм с един приятел. Покрай нас профучава двойка добре екипирани младежи. Никой не ги гони. Значи спортуват.

Моят приятел пали цигара от цигара. С крайчеца на окото си съзира неодобрителния ми поглед.

И ето, че следва кратка поучителна лекция:

„“Какво толкова си се загрижила?! Нали все от нещо трябва да умрем? Тия, дето тичат, тях ги ожалвай! Ми те или от зор, или от скука ще пукнат! Аз поне ще умра от кефа си! Едно запомни от мен: няма значение колко време ще живееш! Няма значение, дали ще умреш здрав. Има значение как си живял – дали ти е било кеф, или си се „стискал“!“

Интересна позиция – мисля си. Доста хора я споделят.

Нали все от нещо трябва да умрем?

И аз съм чувала за „дядото, който цял живот пил ракия, ял сланина, пушил тютюн и до 100 години доживял“. Има такива истории. Факт!

Но знам и други истории. Като тази…

Има една жена в плевенския край. На 106 години е и все още е жива.

Сестра ми е журналист. Поискала да я свържат с тази жена, за да направи интервю с нея. Да й каже каква е тайната на дългия живот. Все пак — такава възраст си е за завиждане.

Отказала се от интервюто обаче, когато разбрала, че жената от 10 години е на легло и е неадекватна.

106 годишна възраст звучало впечатляващо, но 10 години на легло – това вече не било за завиждане. За това вече било по-добре да не се пише.

Давате ли си сметка колко често пропускаме да разберем как са изживели последните 10–20 години от живота си така наречените „дълголетници“?

Чуваме, че някой е доживял до преклонна възраст, пляскаме с ръце, ахкаме и дотам. Най-често роднините му знаят истинската цена, която е платил, за да живее. Той и те, които са се грижили за него.

Давате ли си сметка, че много често последните години от живота и на по-младите, но болни хора, не са никак приятни. Както се казва – не са подходящи за интервю.

Да, има значение не колко дълго ще живееш, а как ще изживееш живота си.

Но целия си живот!

Независимо дали е дълъг, или е кратък.