Хранителни добавки за наивни бабки

Майка ми изниква пред мен и ми подава със скоростта на светлината мобилния си телефон. При нормални обстоятелства поне би ми казала с кого ще разговарям. Този път само свива рамене и ми казва, че нищо не разбира.

Веднага си помислям, че е някой англоговорящ. Обаче греша. Човекът си говори на български. От скрит номер. Не само говори, ами направо потоци от думи се леят. Потоците се превърнаха в река, аха да ме удави.

Първо реших, че е запис, но тогава човекът ми задава въпрос: „Как ви звучи това?“. Аха! Значи не е запис. Истинско човешко същество е. Само дето дъх не си поема. За какво говори? За някакъв продукт, който щял да ми бъде полезен. На майка ми де, амо той още не беше разбрал, че слушателят се е сменил междувременно.

Няколко пъти чух и името на чудотворния препарат — Ревиталум Майнд.

Рецитира човекът на български, но се усеща лек акцент.

И ето, че аз поемам кормилото с първия от серия въпроси-стрели: „Откъде се обаждате?“

Човекът ми обяснява, че съм направила /още си мисли, че говори с майка ми/ заявка за въпросния продукт.

„Зададох ви друг въпрос – уточнявам с размазващо любезен тон – Попитах откъде се обаждате, а не – какво съм правила аз!“

Човекът обяснява, че ми звъни от… център за отстъпки!?!

„И откъде намерихте номера ми?“. Обяснава ми, че преди два часа и половина съм направила запитване по имейл за конкретния продукт.

Интересно, мисля си, преди два часа и половина майка ми е била с внука си в парка. Изобщо не е била на компютър. Телефонът й няма интернет. Така че – явно тази приказка е от опашатите.

Решавам, че съм попаднала на нещо интересно пускам първата въдица:

„Аз съм дъщерята. Вие сигурно сте комуникирали с майка ми. Кажете ми какво точно предлагате?“

Последваха 4–5 допълнителни въпроса: майка ми оплаква ли се от нещо; понякога забравя ли; движи ли се редовно; повече с умствена или с физическа дейност се занимава. Умишлено отговарям абсолютно неопределено – на принципа „понякога да, понякога не“ – и забравя, но не често; движи се, на не редовно и т.н.

Човекът звучи доволен. Направо сякаш е открил лек за рака.

Казва, че този продукт е точно за майка ми. С точността на практикуващ от 175 години медик-спиритуалист изписа дозата, подходяща за майка ми. И само сега, само срещу 119 лева, ми предлага комбинация от еди какво си с еди що си. „Кога да ви го изпратя? Сега ли ще направите поръчката?“ – пита ме.

Следва любимата ми стратегия за проверка на измамници и му казвам: „Изпратете ми цялата тази информация на имейл, за да мога да я осмисля. При интерес ще се свържа с вас“.

О, нямало как да стане! Тази оферта, точно на тази цена мога да я приема само сега… или губя!

Тюх! И аз, каква съм непрактична! Така да си ритам късмета!

Обяснавам на господина, че за мен парите не са никакъв проблем.

Ако продуктът „помогне“ на майка ми – няма проблем да му дам и 200 лева.

И той клъвва.

Давам му имейла си и го моля да ми напише името, телефона и адреса си, когато ми изпрати инфо за продукта.

О – не можело така… Можел само стационарен телефон да остави, но дори да съм звъннела на него – щяла да ми се включи централа.

Искам техен сайт, който да посетя, и го питам за адрес на фирмата в София.

О, нямали сайт и адрес в България!

Това бил център за отстъпки. Тази цена съм можела да я получа само по телефона. Ако тръгнели да поддържат и офис — цената на продукта много щяла да се качи.

Нали съм си схватлива – разбирам го, съгласявам се с него и любезно го уверявам, че с нетърпение очаквам имейла му. Но уточнявам, че ми е много мъчно, че не знам името му.

Господинът неохотно ми споменава, че се казва Петровски.

Брей, мисля си, що ли толкова се притеснява от името си г‑н Петровски?

Ще трябва да разберем…

И още на следващия ден получавам имейл:

„Уважаемa г‑жо Христова, във връзка с телефонния разговор с нашия консултант, Ви изпращаме листовката за продукта Revitalum Mind Plus Small“. В прикачен файл са написани 8 съставки, препоръчано е да се пие два пъти дневно по една таблетка и е снимано симпатично шишенце, обагрено в бяло и зелено.

Аз, обаче, понеже съм зла – решавам, че това не ми е достатъчно като информация. И изпращам любезен имейл към подателя /този път с български имена – при това две на брой/.

Питам за производителя и къде мога да видя сертификати за продукта.

Само след няколко часа получавам нов имейл: „Продуктът е роизведен от Delta Care Products LLC, 285 Fulton St.Suite, 8500 New York 10007. В прикачения файл Ви изпращаме допълнително етикета на продукта, в която освен състава, имате посочени също данни на производителя.“

В прикачени файл има снимано същото шишенце, само че гърбът му и в близък план. И там всичко е на английски.

Пускам нов имейл, в който уточнявам, че съм от село и тоз език не го говоря.

Не точно с тези думи, но това ми е подтекстът. Искам етикет на български и инфо къде да се запозная със сертификати и разрешителни.

Получавам следния надежден и изключително авторитетен отговор: „Уважаемa г‑жо Христова, това е всичко с което разполагаме. Искаме да Ви уверим, че продуктът разполага с всички необходими разрешения за продажба.“

Щеше да е смешно, ако всеки ден хора като собствената ми майка не поръчваха подобни на тези продукти.

Щеше да е забавно, ако всъщност не е опасно.

Ще завърша тази статия с отговора, който пратих на онези господа и се чудя, защо ли спряха да ми пишат, след този мой имейл…

„Това е интересно…

Да не би да имате ясновидски способности…

Ако не сте виждали сертификати и това наистина е всичко, с което разполагате — как така ме уверявате, че продуктът разполага с всички необходими разрешения?!

Много странно наистина…

Но най-вероятно аз просто не разбирам от подобни продукти.
Най-вероятно вярата на търговците, че продуктът е безвреден е достатъчна, за да е наистина безвреден.
Най-вероятно в една страна, в която българският е официален език, наистина не се налага нито превод на съдържанието от чужди езици, нито предоставянето на сертификати.

Те, бабите, в крайна сметка пък — да са учили чужди езици, нали така!

Благодаря ви за така изчерпателната и ясна информация.

Успех в начинанието и от сърце ви желая да пожънете онова, което сеете!

Хубав и успешен ден!“