Болестта като… подарък – за книгата „Болестта като път“ и опитите ни да останем в „матрицата“

Първият път, когато прочетох „Болестта като път“ на д‑р Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен, се почувствах по същия начин, както някога, когато за пръв път се сблъсках с „Матрицата“ на братята Уашовски.

Бях в нещо средно между потрес и еуфория.

Безсмислено било да се търси причината за болестта?!?

Бях втрещена от това твърдение!

Търсенето причините за болестта /физически, психически, емоционални/ водело до омагьосан кръг. До намиране на причина за причината. И после още една. И още една. До безкрай. Като при вечния спор за кокошката и яйцето.

Не търсете причините за болестите си. Дори да спечелите битката, ще загубите войната.

Такава беше идеята на книгата „Болестта като път“.

Какво да правим тогава? – мислех си.

Потърсете смисъла на болестта! – отговаряше Далке.

Какво ви „дава“ болестта. Какъв подарък ви поднася. Какъв път ви помага да извървите.

Болестта може да се окаже най-добрият ви приятел.

Как приех тази идея? Ами… ядосах се, разбира се. Чудех се дали авторите не ни приканват да събудим и без това съвсем леко спящия махозист у всеки от нас.

Дали бяха садисти, или просто повярвали си ненормалници. Това беше първата ми реакция. Обаче продължих да чета. Не за друго, а защото имам тетрадка, в която събирам теории на ненормалници. Всякакви теории. Нещо като „Антология на човешкото безумие“.

Да повярвам, че няма смисъл да изследваш причината за болеста, беше като да отрека всичко, в което вярвах до момента.

Да прочета „Болестта като път“ обаче се оказа, като да направя избор – синьото или червеното хапче на Нео.

Докато четях анализите на Далке и Детлефсен си спомних за „вечните отслабващи“.

Помислете си само колко много от тях са наясно, че дебелеят от пиците, чипса и колата. И какво? Какво, като знаят причината?

Колко хора са наясно, че пушенето причинява рак. И какво, като го знаят?

Повечето от нас наистина знаят как са стигнали до дереджето, до което са се докарали.

Но не знаят нито защо са започнали, нито защо продължават, нито как да спрат със самоунищожителното си поведение.

Очевидно има причина, поради която всички ние често действаме по начин, за който знаем, че не ни е от полза.

И това е гениалната идея, разработена в книгата „Болестта като път“.

Ясно е, че пушенето причинява рак, алкохолизирането води до цироза, а заседналият живот – до затлъстяване. Но защо, след като го знаем, продължаваме?

Разберете защо продължавате да постъпвате „нелогично“.

Разберете защо сте “съгласни” да живеете с рак, диабет, депресия или защо тежите повече, отколкото кантарът ви е готов да понесе.

Не сте се съгласявали? Не искате болестите, които са ви „сполетели“?

Сигурна съм, че сега вярвате, че не ги искате. И аз вярвах. Преди.

Сега бих могла да ви кажа, че съм разбрала защо наистина е безсмислено да се вторачваш в причините за болестта. Дори бих могла да ви обясня защо е така.

Само че няма да го направя. Защото нямам никаква представа, дали сте готови да приемете тази гледна точка.

И ако още не разбирате – дано наистина да сте гледали „Матрицата“. Във филма има една втрещяваща сцена: Сайфър /един от „прогледналите“, но недоволните от този факт/ се хранеше с Нео в изискан ресторант. В чинията му се беше настанила добре изглеждаща /да ме прощават вегетарианците!/ пържола. Сайфър отряза парче от пържолата, сдъвка я внимателно, примижа от удоволствие и каза: „Невежеството е блаженство!“ Той знаеше, че пържолата не е истинска, но съжаляваше, че го знае. Съжаляваше, че е избрал червеното хапче на познанието. Защото да не знае беше по-лесно.

Да се разделиш със собствената си матрица е трудно, неудобно и притеснително.

Възможно е да ви обявят за луди, некомпетентни, смешни, наивници или просто – за глупаци.

Да попаднете на книга като „Болестта като път“ е като да ви бъде даден избор – червеното или синьото хапче. Може да я прочетете, а може и да я отминете.

Ако я прочетете, обаче, ще се изправите пред още по-тежък избор.

Защо?

Защото след това ще бъдете изправени пред „избора на пържолата“.

Ще сте се докоснали до една втрещяваща теория — едновременно простичка и достъпна, но малко страшна за прилагане.

Ще трябва да решите дали да загърбите всичко, в което до този момент сте вярвали.

Да приемете ли, че вие самите сте причина за всичко, което ви се случва?

И дали тази информация ще ви е от полза?

Наистина не знам.

Но по-важно е да го узнаете вие.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Споделете тук: