Фестивалът Зимна приказка – за обществото на щастливите хора

Едно ново общество се ражда в България.

Още не съвсем укрепнало, но уверено растящо и постепенно хубавеещо, както беше казал поетът.

Нарекох го „Общество на щастливите хора“.

Средностатистическият българин все още гледа, ако не с насмешка, то поне с недоумение на тези хора.

И има защо.

Те са странни…

Искат от живота повече. Повече, отколкото са ги научили, че е възможно примерните им родители, възпитаници на социалистическия труд. Искат да са здрави, богати и щастливи. Едновременно! И не някога, не в бъдеще, а сега!

Не се шегувам!

И не просто искат, а вярват, че това наистина е възможно.

А най-скандалното е, че работят по въпроса да бъдат такива.

А да – и вярват в чудеса!

Вярват, че мястото на мечтите не е в главите и в албумите. Убедени са, че работата на мечтите е да се сбъдват и да правят хорат удовлетворени и щастливи.

Вярват, че човек може и даже е задължително да работи нещо, което го прави щастлив. Рядко ще припознаете някой от тях като стандартния, работещ на заплата „осем-седемнадесетик“.

Вярват, че могат да бъдат здрави, независимо на каква възраст са.

Смятат, че да се радваш на живота, е сериозна и отговорна работа и отделят време, за да се усъвършенстват в тайните й.

Скандално убедени са, че на този свят няма нищо невъзможно и се държат така, сякаш това наистина е така. А най-учудващото е, че отстрани погледнати, някои от тях наистина приличат на чудо. Животът им е като излязал от приказка. Приказка с поука. Че няма невъзможни неща и границите са единствено в съзнанието ни.

Кои са тези хора?

Познавам само някои от тях. Тепърва ще ви запознавам с онези, които наистина са ме впечатлили.

Колко са?

Нямам никаква представа. Но ще е интересно да бъдат „преброени“.

Знам, обаче, къде могат да бъдат открити.

Да, събират се. И ще се събират все по-често.

Събират ги събития като това:

Фестивал Зимна приказка, който ще се състои на 20 и 21.01.2018 г. в София.

Събират ги и много други събития, разбира се. Обръщам специално внимание на този фестивал, защото е наистина грандиозен.

Доста старателно следя това ново общество в България и нямам информация да е имало досега по-голямо организирано събитие. Това лято дори загубих бас, заради летния Фестивал на здравето и спорта.

И внимание!

Не пиша за лекторите, треньорите, изложителите или за организаторите на този фестивал!

За тях наистина трябва да пиша отделно. Опитвам се да фокусирам вниманието ви върху онези, които ще посетят фестивала. Пиша за вас, които, ако сте стигнали до тази част на статията ми, вместо с присмех да я запратите в небитието – е много вероятно да сте част от от това общество.

Сега си представете, че хората, които посещават тези фестивали, оформат едно общество.

Може би първо фейсбук, а после… кой знае.

Общество на себеподобни, вярващи, че не просто е възможно, а е задължително да са щастливи, здрави и успешни.

Представете си, че ако отидете на един такъв фестивал, там ще срещнете хората, които вибрират на една вълна с вас самите. И после – с благословията на организаторите и ако имат силите да го направят — бихте могли да имате връзка с всички тези хора, които са ваши братя по усещане за живота. Няма ли да е прекрасно?

Не говоря за разцепени групи по интереси — един се вълнува да си излекува язвата, втори – да се отърве от паласките, трети – да може да почива на малдивите, четвърти – да се научи да не се дразни на тъща си.

Говоря за група от хора, съзнаващи, че човекът е тяло, дух и душа. Триединство, което трябва да бъде едновременно „хранено“.

Представете си, че има място, в което има много хора, които са като вас. Т.е. „луди“ точно по вашия начин. И няма нужда да обяснявате защо мислите по начина, по който мислите, защо ядете нещата, които ядете и защо водите живота, който водите. И има кой да ви разбере, подкрепи и вдъхнови.