Покълналите семена – защо са полезни?

Кълновете!

Препоръчвани горещо от диетолози, лекари, кулинари… Възхвалявани от вегетарианците или възприемани просто като досадна притурка към пържолата от любителите на месото. Едно е ясно за покълналите семена — те са изключително полезна храна.

Но замисляли ли сте се защо са полезни?

Кое прави покълналото житно семенце по-полезно от самото жито? Нали те на практика са един и същ продукт?

За да стане наясно защо представете си покълването на едно семенце като период на бременност.

Какво толкова се случва по време на бременност?

Организмът се подготвя и дава най-доброто за бъдещото поколение.

Как?

Като се отървава от онова, което е вредно /токсините/ и същевременно увеличава в пъти полезното /хранителните вещества/, за да може да се появи на бял свят едно здраво ново същество.

Ето какво точно се случва — описано в книгата на д‑р Шалер “Покълнали семена, млади поници”:

“През време на покълването семето отделя някои вещества, които са вредни за нашия организъм –особено естествените пестициди.

Покълналите семена са храна с изключителни качества и виталност защото по време на покълването витамините, ензимите, олигоелементите и всички биологични вещества, съдържащи се в зърното, нарастват неимоверно.

Покълването е съпроводено от усилена метаболична дейност. Протичат множество химически реакции, при които се синтезират ензими. Ензимите като естествени катализатори ускоряват метаболичните реакции, които като елементи на виталността участват в пробуждането на зърното. Богатото съдържание на витамини придава изключителни хранителни качества на покълващите зърна.

Ензимите се активизират и разлагат мастите, захарите и протеините от котиледоните, за да бъдат асимилирани от нарастващия ембрион.

Ензимите:

— превръщат скорбялата в обикновени захари /глюкоза, фруктоза/;

— позволяват синтез на значителни количества витамини /особено А, В и С/ и на други ценни биологични вещества;

— превръщат протеините в аминокиселини и улесняват синтеза на някои аминокиселини, които не се съдържат в зърното;

— превръщат мазнините в мастни киселини;

— превръщат фитиновата киселина и освобождават минерали, които се асимилират лесно.

Превръщане на скорбялата

За да се асимилира, скорбялата трябва да се сведе до прости захари. Простите натурални захари се комбинират с някои елементи, необходими за тяхното асимилиране, докато рафинираните захари са лишени от естествени допълнения. Покълналите зърна са богати на прости захари, които се асимилират напълно, с което до голяма степен улесняват храносмилателната дейност на организма.

Синтез на витамините

В покълващото зърно се извършва една истинска витаминна експлозия. Тъй като покълналите зърна се консумират в сурово състояние, тези витамини не се губят.

Два примера: нарастването на каротина /предшественик на витамин А/ при различните видове зърно и нарастването на витамин В2 при покълващата зелена соя.

Превръщането на протеина в аминокиселини и синтез на нови аминокиселини.

По време на покълването натрупаните протеини се превръщат в аминокиселини /техни основни съставни елементи/. Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е съдържало. Следователно покълналите семена са прекрасен източник на аминокиселини. Те нямат недостатъците на протеините от животински произход /месо, млечни продукти, яйца/, съдържащи наситени масти, влошаващи здравословното състояние. Известно е, че ние приемаме протеините в естествен вид, за да може организмът да ги абсорбира, те трябва да бъдат преработени в аминокиселини.

Превръщане на мазнините в мастни киселини.

Превръщането на резервните мазнини в мастни киселини под влияние на ензимите прави покълналите семена много по-лесно смилаеми от непокълналите. Това важи най-вече за слънчогледовото семе, което е богато на липиди. По-голямата част от растителните мазнини са ненаситени и не пораждат проблемите, причинявани от наситените мазнини.

Освобождаване на минералите.

Непокълналите семена са богати често на фитинова киселина, която съединявайки се с минералите ги прави неподатливи на хранителните ни сокове. По време на покълването обаче тези фитинови киселини се разграждат и минералите са в състояние вече да бъдат асимилирани от нашите черва.”

И за финал — защо ви е нужно да знаете всичко това?

Защото кълновете не са с вкус на шоколадов бонбон, т.е. вероятността да ви се приядат покълнали семена /освен ако не сте свикнали от малки с вкуса им/ не е много голяма. Вкусът към полезните храни в повечето случаи се възпитава. А това става най-лесно с повече информация…и повече подправки!

Да ви е сладко!