Ако сте БОЛЕН или БЕДЕН… сетихте ли се, че е така, защото сте “гладен”?

Здраве, щастие, богатство - разполагате ли с достатъчно от тях?

Не? А защо не?

Правите ли необходимото, за да сте здрави, щастливи, успели, богати, доволни?

Кое е необходимото?

Ами… сетихте ли се, че първо трябва да се нахраните?

Ядохте ли нещо миналия месец? А миналата седмица? А вчера? А днес?“ – това пита Зиг Зиглър в една от книгите си /“Ще се срещнем на върха“/.

Странни ли ви се струват въпросите? Може би ви намирисва на зачекване отново темата за кризата, или за пенсионерския живот? Нищо подобно! Ще си говорим за храна!

Средният американец, пише Зиглър, се храни не само всеки ден, но най-общо казано, той се храни в съответствие с определен режим. /Средният българин – бил той работен или безработен, богат или беден, вегетарианец или месояден и пр., и пр. – не прави изключение, така че — смело може да четете нататък/.  Забелязал съм, че ако човек е много ангажиран и пропусне да се нахрани, неизбежно се обръща към някой, склонен да го изслуша: Знаеш ли какво? Вчера бях толкова зает, че нямах време да обядвам. И го повтаря, за да бъде сигурен, че посланието му е стигнало до неговия слушател. За него фактът, че не се е хранил, е съществен и той иска и другите да разберат за „жертвата“, която е направил.“

Дотук всичко е ясно, нали? Щом си гладен – ако има какво – ядеш! Логично! И за американци, и за българи, за всички…

Хората са странни — тюхка се Зиглър — Не съм срещал гладен човек да каже: Ще умра от глад. Чудя се какво да правя.Имаш ли някаква идея? Можеш ли да ме посъветваш как да реша този проблем? Гладният знае, че ако е гладен, може да реши проблема, като се нахрани.”

И ако сте издържали геройски дотук кулинарните ни безлекарствени залитания…

Ще се досетите ли какво е общото между болестите, бедността и храната?

От врата надолу, продължава Зиглър, малко хора струват повече от 100 долара седмично. От врата нагоре няма ограничения за цената на отделната личност. Какво правим ние? Всеки ден храним стомасите си – онази своя част от врата надолу на стойност 100 долара. А колко често храним нашето съзнание – онази част, чиято стойност няма граници, която разполага и с неограничен потенциал да печели пари и щастие? Повечето от нас я хранят случайно и от време на време, ако не е свързано с много притеснения или ако няма какво друго да правят. Често се извиняваме с липса на време. А това е нелепо. Имате време да храните всеки ден частта от себе си, която струва по-малко от 100 долара, а намирате за безсмислено да отделите време, за да нахраните онзи част от себе си, чийто потенциал е неограничен.

Няма ли да е чудесно, ако можеше да стане така, че празната глава, подобно на празния стомах, да не остави своя притежател на мира, докато той не сложи нещо в нея? „

Нямаше ли да е чудесно наистина?! Да има някой, който да ви напомня, че е лесно и постижимо да сте здрави, успели, щастливи…

И да ви показва какво да правите – всеки ден, за да го постигнете.

Да ви върне към едно знание, което сте имали, но просто сте изгубили.

Това ще се опитаме да направим за вас. Ако желаете да ни следвате в рубриката “Причината да се събудиш”.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Споделете тук:
Facebook
Google+
http://bezlekarstva.bg/2012/07/23/%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d1%81%d1%82%d0%b5-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bd-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d1%81%d0%b5%d1%82%d0%b8%d1%85%d1%82%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d1%81%d0%b5-%d1%87/
Twitter
svejo.net

1 коментар

Вземи RSS
  1. Desavov

    Не знам дали ще е чудесно. Струва ми се, че така ще се увеличи чувството ни за глад, което ще доведе по-голямо чувство на незадоволеност, а от там и по-малко щастие. 
    От друга страна, сигурно човешката лакомия ще създаде нова хуманна характеристика — умоугодие, или мислоугодие, или главоугодие, или мозъкоугодие както щещ го наречи. Тогава може да се стигне дотам, че хората да започнат да боледуват, а не дай боже и да умират, от това, че пренебрегват да нахранят онази 100 доларова част. Е да, засега обаче можем да си помечтаем да стигнем до такъв вид пренебрегване. Ако въобще стигнем до такава крайност, то няма да е утре, нито догодина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *