ЛОШ НАВИК – такова животно няма!

Истина е – лоши навици няма!

Как е възможно това и защо в такъв случай има изписана тонове литература тип „Как да се отървем от  килограмите/ зависимостите/бедността/песимизма… завинаги“.

Навиците, колкото и лоши да изглеждат, са създадени от нас самите с т.нар. “идеална цел“. Защо? Защото в повечето случаи навикът се ражда като защитна реакция. Често навиците имат и компенсираща роля.

Какво по-точно означава това?

С две думи — никой не се ражда пияница, наркоман, заклет пушач или чревоугодник. Всичко това се учи – трудно, но се учи.

В началото организмът ни се бори с всички сили: от цигарите ни се вие свят, от алкохола ни се гади, преяждането ни създава дискомфорт. Но, както за добро, така и за зло – човешкият организъм е умна машина, често по-умна от самия човек. И този организъм се адаптира – дайте му достатъчно време и ще се адаптира и към най-тежките отрови. Така сме устроени.

Ето защо в корена на всеки навик, който заклеймяваме като „лош“, винаги стои някакво добро намерение. Нервност, несигурност, страх, депресия, стрес и съответно желанието ни да ги заменим със сигурност и спокойствие, с желание да бъдем приети /макар и за кратко време/ ни карат да потърсим най-краткият, бърз и лесен път, за да си осигурим всичко това.

Искате примери?

Да разгледаме най-изтъркания набеден лош навик: ПУШЕНЕТО.

Тийнейджърът е приет в ново училище и единственото му желание е бързо да се вмести в новата среда, да бъде готин, да бъде като другите. Какво прави? Прави се на голям. Как? Като припалва. В началото се дави като пес: очите му сълзят, направо ще изскочат, но казва, че „нещо му е влязло в окото“, кашля като локомотив, но обяснява, че бил настинал. И така – цигара след цигара, ден след ден…После вече тийнейджърът е приет и няма нужда „да се доказва“, след години вече заклетият пушач /отдавна забравил ползата – приемането в новата среда/ отчаяно се опитва да спре цигарите, но навикът е вече отгледан, здраво укрепнал и най-вече – лепнат му е етикетът „лош“. А когато пушенето му осигури място сред най-яката компания в училище – навикът не беше лош, нали? Направо си беше животоспасяващ!

Историята на Уши…

Една позната си беше взела куче – мил и изключително послушен басет. Кучето изпълняваше всички команди на стопанката си, още от съвсем мъничко – не можеше да се научи само на едно – да не пишка в стаята. Как ли не се опитваше жената да го приучи да излиза на терасата, за да си „свърши там работата“ — и с добро, и с лошо. Резултатът беше все един и същ – когато го извеждаше на терасата и му показваше мястото, на което трябва за пишка – Уши послушно изпълняваше. Останеше ли обаче сам, стопанката неизменно намираше издайническо петно в кухнята – вярно, близо до терасата, но все пак… И това продължи доста време. Жената се ядосваше и се караше на Уши, а той беше чувствително интелигентно същество и всеки път я гледаше някак обидено и неразбиращо. Докато една сутрин… Жената не стана по-рано за работа и попадна на пишкащия Уши – гордо стъпил с предните лапи на терасата и уверено изпразващ препълнения си мехур…в кухнята. 

Оказва се, че басетите просто са малко по-дълги кучета. Уши е запомнил какво трябва да прави и го е изпълнявал – излизал е на терасата всеки път…макар и наполовина. Ефектът обаче също е бил…наполовина.

Така е и с човешкия организъм. Нищо не прави напук, нищо не прави, за да ни навреди – всичко е с добри намерения. Неслучайна е приказката, че пътят към ада е покрит с добри намерения.

За полезното във вредното…

Знаете ли, ще е много полезно да направите следното упражнение: направете списък с най-лошите си навици и се опитайте да откриете как са се формирали. Открийте миналата полза от сегашните вредители.

Ще кажете: Какъв е смисълът?! Аз просто искам да се отърва от този навик, а не да си правя автопсихоанализа! Да, ама не! Ще разберете колко е важно да откриете защо сте започнали да пушите, пиете, преяждате, скучаете /да, и скуката е вреден навик, но това е отделна тема/…

Защо е нужно да се уверите в добрия корен на всеки навик, бил той и вреден? 

Защото докато смятаме определен навик за „лош“ – ние ще се стремим да го премахнем, изкореним, елиминираме. Чуете ли тези думи, свързани с навиците – знайте, че вероятността да си съжителствате с вредния навик и след пенсия е доста голяма.

Какво да правим тогава?

Вредните навици не се изкореняват! 

Когато изкорениш нещо, на мястото му остава дупка, луфт, празно пространство, а нашият свят не търпи вакуум. Нищо в този свят не се губи.

Вредните навици не се елиминират! 

Знайте и приемете, че възможността да се върнете към вредния навик винаги ще съществува. Разликата е, че вие няма да се върнете към навика. Неслучайно АА (анонимните алкохолици) имат приказка, че веднъж алкохолик, човек си остава завинаги алкохолик, просто става алкохолик, който не пие.

Вредните навици не се премахват! 

Те се заместват! Затова е важно да знаем от какво сме имали отчаяна нужда, за да си изградим един разрушителен навик – само и само да го получим. И разберем ли нуждата – ще помислим с какво да заместим „лошия“ малък разбойник, с който съжителстваме години наред.

Как?

Това е дълъг и интересен път. Ще се радваме да го извървим заедно – в рубриката ни „Причината да се събудиш“.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Споделете тук: