Да загубиш всичко…

Ето я и историята на Дейвид Хофман — загубил всичко и намерил отново смисъл в живота си. Отделете малко време, за да разберете неговата причина да се събужда. Заслужава си!

Режисьорът Дейвид Хофман изгубва почти всичко, което притежава, в пожар, унищожил неговия дом, офис и 20 години страстно колекционерство. Той поглежда назад към един живот, изтрит за един миг — и гледа напред…

“Преди девет дни преживях пожар. Архивът ми: 175 филма, 16-милиметровите ми негативи, всичките ми книги, книгите на татко, които бях събрал…бях колекционер, голям, от висока класа — всичко това го няма. Просто гледах и не знаех какво да правя. Искам да кажа, дали това…дали тези неща бях аз ? Винаги живея в настоящето — обичам настоящето.

Грижа се за бъдещето. И са ме учили на нещо странно като дете — че трябва да извлечеш нещо добро от лошото. Трябва да извлечеш нещо добро от лошото. Това беше лошо! Бях…Кашлях. Бях болен. Това е обективът на камерата ми. Първият — онзи, с който снимах филма си за Боб Дилън преди 35 години. Това е моят филм ‑портрет. “Крал Мъри”, спечелил филмовия фестивал в Кан през 1970 г. — единственото копие, което имах. Това са документите ми.

Стана за минути — 20 минути. Сякаш Божие наказание се стовари над мен. “Трябва да извлечеш нещо добро от лошото” — започнах да казвам на приятелите си, съседите, на сестра ми. Между другото, това е “Спутник”, снимах го миналата година. “Спутник” беше в центъра, негативът. Останал е недокоснат. Това са някои неща, които използвах в моя филм-портрет “Спутник”, който излиза по екраните в Ню Йорк след две седмици в центъра. Обадих се на сестра си. Обадих се на съседите. Казах: “Елате да копаем.” Това съм аз до бюрото си. За изграждането на това бюро бяха нужни 40 години. Разбирате ли — всички тези неща. Това е дъщеря ми, Джийн. Тя дойде. Медицинска сестра е в Сан Франциско.

“Давай да копаем — казах. — Парчета. Искам парчета. Късчета и парчета.” Хрумна ми следната идея: един живот от късчета и парчета, върху която тъкмо започвам да работя — следващият ми проект. Това е сестра ми. Тя се погрижи за снимките, защото бях голям колекционер на моментална фотография, за която смятах, че казва много неща. А това са някои от снимките, които…имаше нещо добро в обгорелите снимки. Не знаех. Погледнах това…казах: “Уау, това не е ли по-добре от…” Това е предложението ми за Джими Дулитъл. Направих този филм за телевизията. Това е единственото копие, което имах — парчета от него. Идея за жени.

И така, тръгнах да казвам: “Човече, това е твърде много! Направо да се разплачеш.” Но всъщност не го направих. А просто казах: “Ще извлека нещо от това и може би догодина…” И ценя този момент, когато излизам на тази сцена с толкова много хора, които вече ми дадоха толкова голяма утеха, и просто да кажа на TED-стърите: Гордея се със себе си, че вземам нещо лошо, преобръщам го и ще извлека от него нещо добро, от всички тези парчета. Това е оригиналната снимка на Артур Лайпциг, която обичах. Бях голям колекционер на плочи — плочите не оцеляха. Казвам ви — филмът гори, как само гори филмът. Искам да кажа, това беше 16-милиметров филм, резервно копие. Негативите ги няма.

Това е писмото на баща ми, в което ми казва да се оженя за първата си жена, когато бях 20-годишен. Това сме аз и дъщеря ми. Тя е още там. Тя е там тази сутрин, всъщност. Това е къщата ми. Семейството ми живее в хотел “Хилтън” в Скотс Вали. Това е жена ми — Хайди, която не го понесе така леко като мен. Децата ми — Дейви и Хенри. Синът ми Дейви в хотела преди две вечери.

И така, приятели — моето съобщение до вас за тези три минути е, че високо ценя възможността да споделя това с вас. Ще се върна. Обичам да идвам в TED. Дойдох да го преживея — и го преживявам.Това е изгледът от прозореца ми близо до Санта Круз, в Бони Дун, само на 35 мили оттук. Благодаря на всички.”