Фабрика за храна и танци — забавленията

Забавленията във Фабриката за храна и танци

Ще ги карам по дневен режим. Имайте предвид, че това наистина е ежедневната програма — няма пропуск. И всяко от тези забавления е включено в цената на нощувката.

Походите в гората с кучетата-водачи

Ежедневни сутрешни походи, веднага след закуска, траещи поне час, а понякога стигащи и до два-три часа. Всичко зависи от издръжливостта, настроението и нагласата на групата. Групата се събира след мощен вик от страна на Руслан и обикновено той или Маги  — част от нашите домакини — ни повеждат по някоя горска пътека. Истинските звезди в тези походи обаче са три огромни санбернара /Лейди, Дъмпър и Ролър/ и един уникално издръжлив на детски тероризъм  черен лабрадор на име Джако.

Кое му е хубавото да си имаш куче-водач? Децата не мрънкат по време на разходката. Те са толкова запленени да “водят” кучетата и да тичат след тях, че са способни да вървят на собствените си крачета час и половина, без да се сетят, че са изморени и трябва да ги носиш. Без да искат “на конче”, а за компютри или “детско” въобще не споменават. А гледката на няколко кучета, буквално изтеглящи по баира, държащите ги за каишките, вече изморени, но неинформирани за този факт деца, няма как да се опише.

Пясъчникът

Ако и вашата асоциация , когато чуете “пясъчник”, е кофички и лопатки — и вие като мен сте в грешка. Багери! Това ще откриете в пясъчника на Фабриката за храна и танци.  Багер, достатъчно голям, за да бъде управляван от 3–4 годишно дете. Камиони! И всякакъв вид машини, на които децата не просто да се повозят, а и да използват по предназначение.  

Басейнът и джакузитата

Басейнът имитира естествено езеро. Около него има речни камъни, а влизането е постепенно, също като в естествен водоем. Разказвачът ви не може да плува и рядко се докосва до каквито и да е водоеми с дълбочина, по-голяма от ваната в банята, така че не мога да взема отношение дали басейнът представлява нещо по-особено. Факт е, че в летните горещини около басейна кипи от живот. Не само гостите на комплекса, но и приходящи от близкия Пловдив и околностите му. Хубавата вест е, че стълпотворението е най-сериозно в един-единствен ден — неделя. Точно поради тази причина ви препоръчвам, ако и вие сте като мен и не понасяте повече от една глава на населението на поне два квадратни метра — пропуснете неделята като ден за почивката си там. Лудницата  е пълна, поне по моите стандарти. Има и друг начин — пропуснете неделния следобеден басейн и си направете поход в сенчестата гора. Като гост на комплекса, няма никаква опасност да станете без шезлонг и чадър край басейн, дори да бъде свърхпренаселено, но  лудницата е пълна, а и чистотата на водата както в басейна, така и в двете, иначе добре поддържани джакузита, рязко сменя нивото си. С други думи, ако не сте пловдивчанин, който е решил да дойде да се изкъпе, да подиша чист въздух и да хапне малко читава храна, направете си почивката така, че да пропуснете неделята.

12-метрова пързалка, пяна-парти и огромен сух басейн с топки

Доколкото разбрах — тази година са докарали и още две допълнителни, забележете — детски — джакузита. Има и четири нови атракциона – 12-метрова пързалка, оръдие, което изстрелва пяна, в която деца и възрастни могат да се “къпят”, огромен басейн с 300 000 топки и арт център, в който децата да творят. Нямам, обаче, личен опит, така че по този въпрос ще мълча… засега. Снимките, обаче, говорят. Не съм ги правила аз. Взех си ги с позволението на господата и дамите фабриканти. Ако нещо не се окаже като на снимките, обаче, веднага ще ви докладвам.

Сауната и масажът

Има сауна, която изглежда много интересно. На всичкото отгоре сауната е на двора и си има и стъклена врата. Представете си как сте се отпуснали в сауната, но вместо в съседа отсреща — гледате зеленина. Имат и масаж, но наблюденията ми бяха, че малко родители намираха време за себе си и се отдаваха на това удоволствие. И ние бяхме от същата група. Следващият път ще трябва да опитам — с изследователска цел:)

Хлябът, който децата правеха

Някъде около 16.30 ч., когато хлапетата приключват с плувните геройства, а най-малките стават от сън — край басейна на тревата или под една специално направена огромна шатра /когато времето е по-намръщено/, се донася огромна кръгла дървена поставка. Поставката е придружена от детски престилки с всевъзможни десени и размери и с няколко огромни тави, пълни с тесто. Появява се и Руслан /нашият домакин/, обелечен както винаги в бяло, бос, усмихнат и запретнал ръкави. Представете си рояк пчели, които следват кацата с мед — така се държат децата, които вече знаят какво ще се случи. Руслан сяда до голямата дървена поставка, отрязва едно парче тесто, показва как се меси и започва да раздава по парче тесто на всяко от децата, прилежно облечени с престилките и наредени като гърненца с мед около огромната дървена плоскост. Звучат детски песнички, децата месят, Руслан им говори за хляба, а майките щракат с телефоните. Получават се хлябове във всевъзможни форми — цветя, слънца, букви, животни, извънземни и всичко, което може да роди една детска главица.

Следва нареждане на хлябовете в тавите и внимателното им отнасяне към фурната. Защото да, това е част от хляба за вечерята. Децата чакат и търсят точно своя хляб, за да видят как изглежда, след като се е изпекъл. За гнусливите, за тези, които са се попитали дали ръцета на децата са били чисти, за хората, които се пипат: “А ако хлябът не стане?” — винаги има и План Б. Прясно изпечен, в същата тази фурна, хляб. Е, не толкова интересен, без причудливи форми, но… стерилен! Защото, ако искате да ви уверя, че не съм виждала някои от творенията на децата да попадат за малко и върху тревата или върху някое босо краче — няма как да го направя. Случваше се. Всеки трябва да прецени за себе си от какво се страхува най-много и какви са приоритетите му.

Обиколката с каручката и понито Пепе

Не знам тия хора от Фабриката откъде ги вадят тия сили, но преди вечеря започва едно диво обикаляне и возене на децата с една писана каручка, теглена от понито Пепе.

“Гара Карнобаааааат!” се чува от време на време, когато Руслан спира понито, за да свали малките пасажери и да настани в каручката следващите желаещи.

Докато най-малките се возят в каручката, батковщите управляват сами всевъзможни машини — трактори, камиони, коли. Малки електрически возила, приличащи на тези по градските паркове, само че “тематично” насочени — с всяка една от машините може да се прави и нещо допълнително — да пренасяш, да копаеш и т.т.

А да, и нещо немаловажно! Няма го чичкото, който да ти брои минутите, за които трябва да си платиш. Аз естествено, и това не можах да го повярвам, докато не го видях с очите си — че не се плаща за возията. Но знаете ли кое е най-интересното? Децата не се интересуват чак толкова много от возилата. Дали, защото никой не им държи сметка колко време карат? Дали, защото има още толкова нови неща, които досега не са опитвали? Факт е, че возенето е едно от най-малко вълнуващите забавления за децата на това място.

Вечерните игри  — детска олимпияда

На една широка поляна до Фабриката всяка вечер се провеждат вечерни игри. Какви ли? Представете си поне двадесет дечурлига на възраст между 2 и 12 години. Представете си дълго въже и всичко, което може да се роди оттук нататък. Тичане, скачане, прескачане и какво ли още не. Игрите са от нашето детство. И ви уверявам, че ако децата ви не са се уморили достатъчно през сутрешния поход в гората, или са се изхитрили и са го пропуснали — едно хубаво дърпане на въже и последващото тичане нагоре-надолу със сигурност ще им осигури здрав сън.

Вечерният огън и светулките

Когато започне да стъмва — идва ред за последното забавление — вечерният лагерен огън. Руслан учи по-големите деца как се пали огън, как се подготвят дърветата, как се нареждат, какво и кога се слага. Искам да ви кажа, че далеч не само децата се радват на вечерния огън. Понякога забелязвах повече родители, отколкото деца, около огъня. В някои специални вечери, когато вече хем е нито съвсем тъмно, нито пък светло — децата тръгват за светулки. Естествено, че си помислих, че това е някакъв вид игра. Обаче, познайте, наистина имаше светулки. Я си спомнете — кога за последно сте виждали светулка, като не броим онази в книжката за “Зайченцето бяло”?

Нощем…

Когато погледнеш от стаята навън, преди да си легнеш, вижда звезди. Звезди, лагерен огън, а понякога — светулки…

Прочете повече за храната и обслужването, както и за базата във Фабриката за храна и танци. 

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

Споделете тук:
Facebook
Google+
http://bezlekarstva.bg/2016/05/12/%d1%84%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b8-%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b0%d0%b2%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/
Twitter
svejo.net

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *