Къщи за гости „Стоилите“ в планината – дивотия за децата, удобство за родителите

На 20 км от Севлиево – сгушен в Балкана – се намира малък комплекс от три къщи.

Дивотия, красота и всички предпоставки за живот на открито с дечурлигата.

Базата

Удобства определено има. Направено е така, че ако имаш желание да се позастоиш – наистина да можеш да го направиш. Снимките в сайта им отговарят на действителността. Няма да губя време, за да описвам. Ще се спра на онова, което не е снимано. Някой например е предвидил съдомиялна, както и пералня. Не, че вероятността да тръгнеш да переш, ако си за 4–5 дни е много голяма, но вероятността всеки божи ден да миеш чинии, е огромна. Ура за съдомиялната!

Люлка на открито, хамаци, шезлонги, детска пързалка и още няколко детски приспособления, пясъчник и една истинска каруца, кацнала сред него.

Достатъчно изкушения, които да стимулират децата и техните родители да прекарат целия си ден на открито.

За обвързаните… с работата си — има обхват на телефоните, както и достатъчно добър интернет.

Околността

Докъдето ти стига погледът — зеленина. Наоколо няма нищо. Казват, че е махала, но аз си представям в махалата все пак да има поне двайсетина къщи, а там има две къщи и половина. Там сте наистина сами. Комплексът и гората. Толкова!

Сетихте ли се вече какво могат да правят там децата ви абсолютно необезпокоявани и небезпокоящи? Да си викат колкото им душа иска! Няма мрънкащи съседи, няма съобразяване.

Обслужването

Обслужването в „Стоилите“ е… изключително интересно. За нас се грижеше точно един човек, който живееше в къща, залепена за двора на комплекса. Веднага се усъмних в способностите му! Освен това не ми допадаше идеята някой непрекъснато да ни наблюдава. Не, че имаше кой знае колко голяма причина да се притеснявам, ако някой ни наблюдава. В крайна сметка, поне доколкото бях запозната, никой от нас не носеше наркотици – като изключим легалните /кафе, цигари и червено вино/. Обаче, когато си решил да избягаш от големия град – очакваш спокойстивие и никой да не ти стои на главата.

Слава богу – сгреших в преценката си за обслужването в „Стоилите“! Едновременно добро и ненатрапващо се обслужване. Получихме нещо средно между домакин, екскурзовод, аниматор и готвач. Казва се Бисер и съм убедена, че този човек е наистина един бисер. Не пожела да го снимам, но пък не ми забрани да напиша името му.

Храната

Концепцията е да си приготвяте храната сами. Има абсолютно всичко необходимо за целта. От уреди, през посуда, до любимата ми съдомиялна и две огнища /външно барбекю и вътрешна камина/, в които да приготвяте каквито си пожелаете храни на жар. Дори не е нужно да се снабдявате с редовните дървени въглища – част от арсенала на градския турист. Ние върнахме нашите. „Бисерът“ на комплекса непрекъснато следеше дали в поне едно от огнищата има запален огън, достатъчно дърва и предвиждаше времето, за което да стане готова жарта ни. Или този човек беше неосъзнат пироман, или го бяха инструктирали да се погрижи много добре за гостите си.

Майтапът със закуската

Нито в сайта на комплекса, нито в рекламиращите го портали беше повдигнат въпроса за закуската. Логично е човек да си помисли, че след като хотелиерът изрично не се е потупал по гърдите, че „закуската влиза в цената“ – значи и закуската, както и останалите хранения, си ги осигурявате сами. И по принцип е така, ама не винаги.

Бисер ни обясни, че жена му обикновено приготвяла нещо местно за гостите на комплекса – традиционна за района закуска. Обикновено някаква форма на „тесто“ – мекици, баница и т.н. /да не четат това хората, които са попадали на „Пшеницата – маскираният убиец“ 🙂 /. Това, като комплимент към гостите.

Но това не е обявено никъде!“ – учудвам се аз. “Е, какво да го обявяваме – това си е естествено!“ – смее се той. Абе тия хора за маркетинг и реклама не са ли чували – мисля си. Всъщност – не си го мисля, ами направо си го казвам на глас. А той се смее… Благоверната съпруга отсъстваше този ден по семейни причини и нашrят домакин ни изненада с един… родопски качамак. Защото „не можело то така да си идем, без нищо тяхно да опитаме“. „Че кое му е балканджийското на родопския качамак?!?“ – питам. „Как кое? Майсторът му е от Асеновград!“ – смее се нашият пишман-готвач.

Та, скъпи четящи, закуска де юре не очаквайте – никой не ви обещава такава. Но де факто – може и да ви изненадат приятно.

В „Стоилите“ приготвяли и храна за гостите, на които не им се занимавало с готвене. Всичко, разбира се, било с предварителна заявка. Отново попитах защо всичко това не е описано в сайта им. Отново ми беше отговорено, че това „не било толкова важно“.

Е как може да направиш такова вълшебно място, че да намериш и читави хора да го обслужват и да не кажеш на господин туриста какво може да получи там?!?

Ето защо, скъпи читателю, съветвам те винаги да питаш. Оказва се, че ако определена услуга не е описана, не означава, че не може да бъде предоставена. Явно, както е казано: „Поискай и ще ти се даде!“

Забавленията

Търкаляне по поляни /майките с “кърлежовата тема”, засегната по-долу, да не четат това/.

Бране на всякакви треви и билки.

Разглеждане на уникални стари, вече почти срутени за съжаление, къщи.

Разходка оф-роуд с ладата нива на Бисер.

На такива места децата ви могат да играят федербал, а вие – да си спомните какво е това „народна топка“. Но това, разбира се, зависи най-вече от вас.

Надбягване със зайци

Откъде зайци? Съвсем наблизо до комплекса отглеждат над 80 заека. Всякакви размери. Получихме покана да ги видим и децата да им се порадват. В резултат от срещата със зайците — точно след 5 минути из двора на комплекса скачаха 4 малки зайчета /толкова бяха децата – по едно зайче за всяко/. Децата, подивели от щастие, тичаха след тях, хранеха ги, „возеха“ ги в каруцата.

Учудващо е колко много време може да ти спечели един заек. По-ефективно е от детегледачка, от посещение в МОЛ с детски кът, както и от от няколкочасово зомбиране на детето ти пред компа. Ако не броим това, че от време на време трябва да спасяваш самите животни от мечешката радост на децата, смело мога да кажа, че зайците трябва да ги вкарат като задължителен елемент в детските партита. Успешно могат да заменят доста „дипломирани“ аниматори.

Съзерцанието на сърните

Когато нашият домакин ни обясни, че на поляната точно срещу комплекса всяка вечер пристига по някоя сърна – помислих си, че сливовата ракия, с която реши да ни почерпи, първо е размътила неговата глава. И продължих да си го мисля до следващата вечер, в която докато се люлеех на люлката и четях книга – вдигнах глава и я видях. Малка сърна, стояща на поляната отсреща – точно под дървото, което ни беше посочил. Бяха сложили каменна сол и сърните идвали редовно на това място – заради солта. Сега си обясних и ролята на бинокъла в механата. Както сигурно си представяте – и децата, и възрастните гледаха като хипнотизирани. Сърната постоя десетина минути и си отиде. Чувството на магия, обаче, остана. Прекрасно е да можеш да покажеш на детето си, че дивите животни не са само във филмите, книжките, препарирани в музеите и затворени в зоологическите градини.

Басейнът през лятото

Темата с басейна, както сигурно вече знаете, при мен е болна. Заради безопасността. Е, този е безопасен. Няма как детето ти да минава покрай басейна и случайно да падне в него. Ура! Малък е, но е безопасен. Не сме го ползвали, тъй като беше студено, и нищо не мога да кажа както за чистотата му, така и за температурата на водата.

Май ще трябва пак да се посещава това място – с изследователска цел!

Няма пълно щастие

Естествено, градските хора и по-специално градските майки, никога не забравят да се притесняват при излизане от градските условия. Така че — нека да обсъдим и потенциалните им притеснения.

Кърлежи и всякаква налична паякообразна фауна. Казват, че редовно третирали тревните площи на комплекса и в близост, но истината е, че това няма как да го провери човек със сигурност. Не, че щеше да ми хрумне да се притеснявам за кърлежи, но очевидно аз съм изключение.

И все пак, замислете се, че дори целият комплекс да е третиран, достатъчно е да изведете децата на една заслужена разходка из гората и поляните и там няма кой да ги предпази.

Е, да лишим децата си от контакт с природата заради някаква си потенциално-евентуална опасна фауна ли?!?

Истинската ми забележка към собствениците на комплекса

Ако наистина предлагате определена допълнителна услуга, като това да осигурите храната например, просто го напишете.

Не забравяйте фактът, че не всички туристи могат да четат мисли 🙂

Прочетете повече за проекта “Проверени места за почивка с деца”, както и за останалите места, посетени и препоръчани от мен.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

1 коментар

Вземи RSS
  1. Пенчо Пенчев

    Много лек и приятен за четене коментар на една почивка.Убеден съм, че места като коментираното от авторката, все повече ще ни липсват в забързаното ежедневие на големите полиси.Животът ще ни научи да ги ценим и да ги посещаваме.Слава богу в България такива кътчета има много!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *