Додовата къща в Говедарци – за едно трудно уговорено меню

Как попаднах на „Додовата къща“ в село Говедарци може да прочетете тук.

Но по-интересен беше първият ми сблъсък със собствениците на хотела.

Ако вече сте чели за някои от местата, които реших да представя, сигурно сте разбрали кое е общото между всички тези, иначе толкова различни, места.

Хората, обслужването и отношението. Специалното изживяване, което създават за гостите си. Начинът, по който те карат да се чувстваш – не като поредната бройка с портфейл, а като отдавна чакан скъп гост.

И в този случай хората са на фокус. Ако не бяха те – въобще нямаше да ви занимавам с „Додовата къща“. Но, както често се случва, първите контакти понякога протичат трагикомично.

За Ники и Вили – стопаните на „Додовата къща“ – със усмивка и от сърце:

Вече разказах с колко разнородни хранителни навици беше компанията, за която запазвах хотела. От вегетарианци до заклети месоядни. Възрастни и деца. Не разказах, обаче, че аз бях твърдо решена да угодя на всички.

Позвъних, за да уговоря менюто.

И така попаднах за пръв път на Ники…

Определено не го харесах. Обясних, че искаме да ни бъде приготвена закуска, обяд и вечеря. И започнах да разпитвам какви са закуските им. Естествено, бяха някакъв вид тесто.

Първият ни сблъсък беше на тема… внасяне на храна и напитки в механата. Ники ми обясни с леден тон, че в сайта е изрично написано, че е забрането внасянето им. Започваме зле — помислих си. Нито съм сляпа, нито съм неграмотна.

Трябваше търпеливо да му обясня, че за мен представата за закуска са няколко вида плод и фреш. Можеше ли да ми ги осигури? Тогава го чух да се смее за пръв път. Нямало проблем за плодовете. Важното било да не се внасят алкохол, мезета и т.н. Защото при тях имало всичко.

Свикнала съм, че плодовете не ги смятат за храна.

Точно затова винаги разпитвам дали ще има такива. Обикновено липсват. Затова си ги нося – това е! Та значи – комуникацията между мен и Ники върви в посока  — аз го мисля за пълен невежа, той ме мисли за напълно луда.

След като обсъдихме закуската /щяха да приготвят куп тестени греховности – за щастие на повечето от групата/, преминахме към трудната част – вечерята. Побързах да отхвърля и двете му предложения за не знам каква си кавърма и не знам каква си наденица. Не можех да си позволя да експериментирам с децата на място, чиято кухня не съм опитала. С манджи, в които хипотетично може да се сложи какво ли не. А всякаква форма на смляно месо за запознанство с нова за мен кухня си е шут срещу здравната книжка. Така че – консенсусът беше пържоли за месоядните. Да се вижда какво се яде.

За мъката с менюто на вегетарианците няма да разказвам много.

Само ще спомена, че на въпроса ми: „Какво постно можете да приготвяте най-добре?“, Ники ме отряза с коментара: „Госпожа, в тоя край най-добре правим скара, джолан и свинско със зеле!“.

Увяхнах… Заради вегетарианците. Все пак поръчах няколко вегетариански блюда, а Ники неохотно се съгласи. Един вид – само хабим храната, ама нали си клиент…

Мъките на домакина с мен, обаче, не свършиха дотук.

Дойде любимата ми част – салатите.

Хората обикновено разбират под салата някоя форма на шопска салата, снежанка или зелева. Така беше и тук. Месецът, обаче, беше ноември. За краставици и домати и дума не исках да чуя. А туршията не е салата. Колкото и да им се иска на някои… Поръчах му за салатите да зареди цвекло, моркови, целина, ябълки. Аз щях да му кажа какви комбинации искаме. Не му пролича много, че ме смята за тотално куку.

Показваше умерено търпение, докато не го попитах какъв точно хляб ще ядем. Тогава явно батериите му паднаха и прехвърли телефона на някаква жена.

Тогава не знаех, че това е Вили, че има специално отношение към храната и че може да прави чудеса в кухнята.

Ако го знаех – щях да се отнеса с повече доверие. Междувременно бях забравила хляба и се сетих, че бях обещала торта на хлапетата. Предложих на жената да ни направи домашна бисквитена торта. Не, защото много държах на такава, но какво друго да предложиш да ти направят в селска къща?

Е, тая женица ме разби точно с две изречения: „Мога да направя и домашна торта, но най-ми харесват английския фъч.“

Английски фъч! В село Говедарци!

Английски фъч и свинско със зеле – неочаквано добра комбинация… Хайде, моля ви се – мисля си – вече ми идва в повече! Няма да експериментирам точно върху децата. Английският фъч ще си го ям, като ме поканят при английската кралица – за особени заслуги.

И тъкмо любезно да я отрежа, Вили стоварва секирата: „Той е с брашно от лимец и с рошковено брашно.“ Опа! Лимецът стана доста „модерен“ напоследък, но с брашното от рошков определено ме изненада. Това е продукт, с който аз лично съм се проваляла доста позорно в моята кухня. /Да ми напомните да напиша статия, че е абсолютна лъжа, че не можело с хубави продукти да стигнеш до плачевен краен резултат. Може!/. Брашното от рошков не е широко използван продукт. Иска се смелост, креативност и специално отношение към храната, за да готвиш с него. Това беше моментът, в който реших да експериментирам с тази женица и нейния английски фъч. И, да става каквото ще, поръчах.

От толкова приказки – така и забравих пак да повдигна въпроса за хляба. Но, когато се сетих, след като затворих – вече бях осъзнала, че може да е опасно за здравето ми, ако продължа с претенциите.

Така се сблъсках за пръв път със собствениците на „Додовата къща“. А на място в хотела ни очакваха взаимни изненади, за които също ще ви разкажа.

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
Споделете тук:
Facebook
Google+
http://bezlekarstva.bg/2017/03/27/%d0%b4%d0%be%d0%b4%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%b2-%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%86%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%82%d1%80/
Twitter
svejo.net

1 коментар

Вземи RSS
  1. Рада Александрова

    Аман от претенции.Не можели на село да правят английси фъч.Авторът е забравил от коя “прочка“е излязъл.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *