Додовата къща в Говедарци – не стъпвайте там, ако сте на диета!

Мястото

Тишина /поне докато не се появят децата/ и чист въздух /перманентно/. От прозорците се виждат заснежените върхове на Рила. Нова къща с чисти и достатъчно големи стаи. Не падаш от входната врата в леглото. Има и малки кухненски боксове към стаите. Може би не чак толкова малки, след като 4‑годишният ми син успя да се скрие завидно бързо в един от кухненските шкафове. Обзавеждането не е лукс, но е ново. И е съобразено с цените на престоя, което е важно. Но самата къща не е толкова интересна, колкото фактът, че има двор, на който децата могат да тичат на воля. Могат да скачат на батут, без майките им нервно да следят колко минути са изминали. Могат да се люлеят на люлките. И всичко това – в безопасна обстановка. Разбирайте – ограда и заключена порта. През топлите месеци всички се хранят навън, а през студените – има малка механа, която приютява гостите.

Чистота

Едно от първите неща, което често ми се налага да правя в родните хотели, е да вадя мокрите кърпи или да викам камериерките да почистят отново. И неизменно се разиграва един и същи сценарий. Те винаги твърдят, че току-що са почистили. Аз винаги се усмихвам любезно и ги моля просто да ми оставят прахосмукачката или там с каквото чистат. Аз ще се оправя сама. Винаги следва ужас или поне неудобство в очите и те, рабира се, са втурват да почистат. Макар и „за втори път“. Естествено, ако хотелът е по-малък – вече съм завинаги запомнена като г‑жа Лудата претенция. Но обикновено гледат да ме обикалят отдалеч.

Та… в „Додовата къща“ не съм вадила мокрите кърпи. Толкова за чистотата!

Храната

Кратко меню. Интересно и иновативно. Бях впечатлена, че част от продуктите, които използваха Ники и Вили, растяха в собствената им градина. Повечето им ястия бяха частично или напълно приготвени с техни домашни продукти. Това може да бъде катастрофа, ако си лош готвач. Неведнъж съм се чудела как да избягам от специалната домашна туршия на мама/баба/леля, горчаща от сол или от уникалното домашно вино тип „за гости“ /черпиш гостите с него, ако искаш да ги разкараш бързо/.

Но тук случаят беше различен. Храната — разнообразна и уникално вкусна! Имаше, обаче, един голям недостатък. Количествата. Плашещо големи порции. Представата на Ники за порция сигурно беше адаптирана към собствения му ръст. Само че Ники е двуметров /без да преувеличавам/ мъж.

С други думи – ако не притежавате прекрасното, но рядко срещано качество за контрол и озаптяване на апетита – спукана ви е работата. Моментът, в който ме спечелиха, обаче, беше когато Вили колебливо спомена, че освен „стандартният“ имало и домашен хляб. И тогава си спомних, че бях забравила за хляба. Моята горда половинка – ако му сложат хляб, тип „заводски нарязан“ – просто не яде. Синът ми яде, обаче на мен ми прилошава, като го гледам. Наясно съм, че в детските градини също ги тъпчат с него, но поне не съм принудена да наблюдавам този акт на безумство.

Вили ми каза, че хлябът й бил с лимец. Явно достатъчно красноречиво се бях опулила, защото тя ентусиазирано продължи да ми обяснява, че имало различни видове лимец, кой какъв бил, къде се гледал… Не я слушах. Стоях по средата на стаята и си мислех за тези хора, на които прибързано бях лепнала етикета невежи.

Няма да ви разказвам подробно за храната, за която вече стана ясно, че покри всичките ми стандарти.

Ще ви кажа само, че си тръгнах за София с половин тава английски фъч. Същият, който поръчах със завидна доза недоверие и насмешка. Вили твърдеше, че това били три парчета. Аз твърдя, че беше половин тава.

Обслужването

Сигурно вече ви е станало ясно, че след като пиша тази статия, доста съм харесала Ники и Вили. Но не толкова заради това, че готвеха добре. Мога да посоча много места с прекрасна кухня.

Харесах ги заради случката с последната стая.

Бяха обявили, че хотелът разполага с определен брой стаи. На място видяха, че всъщност ние бяхме 5 семейства. Беше дошъл един “късметлия” без деца и една сама майка с дете. Тогава Ники измагьоса от нищото още една стая — за да ни бъдело по-удобно. Цената не се промени за това, че ни отключи още една стая. Но се промени пъроначалното ми погрешно мнение за него.

Харесах ги и защото ме излъгаха, че не можели да правят пататник.

Бях решила, че с пататник ще храня вегетарианците. Оказа се, че Ники приготвя уникално вкусен пататник, но… силата му била в скарата. Само ще ви кажа, че точно три пъти предложи на нашите вегатарианци да им направи бърани яйца, ако „се е изложил с пататника“.

Харесах ги най-вече заради техните „най-трудни гости“.

Собствениците на хотели винаги са пълни с уникални истории за т.нар. трудни гости. Винаги разпитвам интересните за мен хотелиери за най-трудните им гости. По този начин разбирам доста за самите хотелиери. Обикновено слушам истории за шумни компании, за изпочупен инвентар, за пиянски свади, за внесена или изнесена храна и алкохол.

Най-трудните гости на Вили и Ники били семейство с две деца.

Останали няколко дни. Хранили се през цялото време в хотела – закуска, обяд и вечеря. Нито веднъж никой от тях не изказал мнение – нито положително, нито отрицателно. Както за базата, така и за храната. „Поръчваха, ядяха, мълчаха, после ставаха, пак мълчаха и така – всеки ден. Нито веднъж никой не каза нещо. Дори между себе си не говореха. Чак, когато си тръгваха, мъжът дойде при мен – разказваше Вили – и ми каза, че всичко било много хубаво и да не сме им обръщали внимание – те си били такива и по принцип не говорели. Направо ми идеше да избягам някъде през тези наколко дни. Да готвиш всеки ден и да не знаеш дали си го направил както трябва и дали на хората им харесва, или не… Все да си мислиш, че някъде си сбъркал – направо непоносимо!“.

На фона на понякога пиянските изпълнения в хотела, на фона на внесената храна и напитки, стопаните на „Додовата къща“ най-много се бяха спекли от факта, че нямат обратна връзка от клиентите си. Че не са знаели дали са се справили добре. Дали са осигурили приятен престой на гостите си.

Определено бях впечатлена!