Не харесвам особено думата „посветени“, но тук ще ми се наложи да я използвам.
Та…
Тази информация е за вас, които знаете кой е д‑р Рюдигер Далке.
А също и за онези, чиито здраве, начин на мислене и в крайна сметка — живот са били променени след срещата им с „Болестта като път“. Една книга, която те намира, когато си готов.
На мен лично ми отне скромните 12 години да се престраша да я прочета. В България книгата е преиздавана 4 пъти, а първото й издание е през 1998 г.
Е, след скромните 19 години присъствие у нас – един от създателите й идва, за да изнесе семинар.
Темата е „Болестта като символ“ – семинар за духовно и физическо здраве.
И тъй като това обявление е за посветени, т.е. за онези, които са наясно какво може да стори с теб книга като „Болестта като път“, както и какво означава д‑р Далке в България, сега ще обърна внимание на един феномен.
На семинара на д‑р Рюдигер Далке на 25.11.2017 ще присъстват… медици!
Не един или двама, Към момента, по думите на организаторите, са записани 80.
Не съм убедена колко от четящите в момента осъзнават какво точно означава това. Но за мен е равнозначно на чудо.
Напомням само, че хората с висше медицинско образование са минали старателна подготовка по анатомия. Те са подготвени и знаещи, че човешкото същество е сбор от органи. За всеки орган си има наука и съответния специалист-ремонтчик. И като се „разболее“ съответният орган… го ремонтират.
Всеки, който е попадал на философията на д‑р Далке, е наясно, че тая работа с органите и карантиите, отделени от човека като цяло, не работи особено добре. В един момент винаги се стига до “Операцията беше успешна, пациентът обаче не издържа”.
Далке доказва, че не е нужно — даже е безсмислено и вредно — да се вадят, режат, кърпят, лепят и прилагат всякакви други операции по висше трудово-медицинско мъчение.
Трябва да се лекува човекът, а не просто биологичните му съставните части.
Та само си представете, че на въпросния семинар ще има сигурно поне стотина лекари. Истински лекари, които очевидно се интересуват от темата „човешкото здраве“. Защо боледува човекът и как да го лекуваме. А не защо се разпада съответният орган и как да го ремонтираме. Или направо да го разкараме. Ей така – да не ни създава проблеми.
Да, безкрайно щастлива съм , че д‑р Далке ще посети България.
Не съм се съмнявала, че всеки, който се е докоснал до книгата „Болестта като път“, ще се постарае да разбере нещо повече по темата и ще посети семинара му.
Но не съм и предполагала, че в България има повече от десетина истински лекари. Т.е. специалисти с висше медицинско образование, които разглеждат човека не като купчина карантии, а го възприемат като сложна интелигентна машина, способна както да се саморазболява, така и да се самовъзстановява.
Или сред медиците ни са се появили лекари, или причината е в уникалния метод на д‑р Рюдигер Далке.
Каквато и да е причината – ще съм щастлива дори само да видя тези лекари.
Този семинар ми вдъхва надежда, че някой ден ще изчезнат вицовете за лекари, които твърдят че „Здраве означава всеки ден да те боли на различно място“.