Пушачите са йоги, но йоги с обратен знак!

Пушачите са йоги, но йоги с обратен знак!”

На първо четене странно твърдение…

Странно ако не познаваш Христо Илиев /скулптор и йога/ и не си чел още „по-странната” му книга „Затворът”.

Пушенето като насилие…

Ясно е, че пушенето дава отражение на всички нива в човека, но тъй като тези промени стават бавно и се забелязват много трудно, затова и човек предпочита да си мисли, че пушенето не му влияе.

Христо Илиев нарича пушенето „форма на насилие”. Осъзната или не…

За пороците, като за бебешки биберони…

Така заклеймяваните пороци – тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, са всъщност средства, бебешки биберони за временно адаптиране или направо бягство от напрежението! Бягство и страх от проблемите. Начин… ако може да се скриеш от самия себе си.

Пороците не са нещо лошо…

Те са просто едни глупави средства. Глупави, защото не ти решават проблемите, а ти създават допълнителни проблеми, които често стават по-големи от първите.

Да, по-добре е да ти кажат, че си ПОРОЧЕН, отколкото, че си ГЛУПАК. Но това не променя нещата. Фактът си остава факт, както и да го тълкуваш.

Защо започваме да пушим…

Съществуват много причини един младеж или девойка да пропушат: Най-често изтъкваните са подражание, несигурност в себе си, желание да изглеждаш по-голям и зрял, от притеснителност – не знаеш къде да си денеш ръцете в компания, защото всички около теб го правят и т.н.

Защо НАИСТИНА започваме да пушим…

Основната, но и неосъзната причина за пушенето е в това, че с негова помощ човек несъзнателно изключва ума си. Всъщност, между дишането, ума и пушенето има много тясна връзка.

Да спрем за малко и да сe запитаме ЗАЩО НИ Е ДА СПИРАМЕ УМА?!…

Нали умът е този, който различава човека от животното?!

Животното има рефлекси — човекът има разУМ! От какъв зор да го прави? Оказва се, че зор /нужда, необходимост, потребност – изберете, което ви харесва/ има.

И той не е просто голям! Той е най-големият!

Защо?

Защото всичко в природата е ритъм. Всичко е подчинено на един или друг ритъм. От микро до макро Космоса.

Ден – нощ, зима – лято, пролет – есен, мрак и светлина, студ и топлина, активност – пасивност…Всичко се движи в някакъв ритъм.

От най-малките частици на материята, които периодично сменят полярността си и се превръщат в “плюс”, а после в “минус”, до движенията на планети и галактики, които пулсират в огромната Вселена.

И в цялата тази Вселена съществува едно аритмично явление — нещо, което има колебания, но няма своя обратен полюс.

Това е човешкият ум! Той е аритмитично явление. Той е постоянно в някаква форма на активност. Непрекъснато! Той постоянно работи, постоянно е включен. Той не познава изключването. Колебанията не са изключване, те са само модификации на ума!

Дори и в най-дълбоките фази на съня умът е в някаква форма на активност. Той не умее да изключва, а само преминава от една форма на активност към друга. И почти всеки човек смята това за нормално и естествено. Но това не е!

Въжеиграчът…

Представете си въжеиграч над пропаст, който ходи по въжето и може да се накланя само на едната страна, без да има възможност да балансира на другата. Колкото и да е ловък — в един момент ще полети надолу, защото е загубил възможността да се уравновесява. Така е и с човешкия ум. Той не осъзнава потребността си да “изключва”, т.е. да се уравновесява. Но тази потребност съществува и за човешкия ум.

Потребността от ритъм е универсална потребност!

Ритъмът е основна характеристика на всяка съществуваща система – биологична, техническа, космическа…

Колкото една система е по-ритмична, толкова е по-устойчива във времето и пространството!

Как си осигуряваме ритъм…

Като „си спираме тока”, изключваме се. Някои с упражнения и медитация, други с алкохол или цигари – кой както може.

Ето защо според Христо Илиев…

Пушачите са йоги, но йоги с обратен знак!

При краткотрайното задържане на дима се получава и краткотрайно изключване и успокояване, но това е за сметка на безсмислено тровене.

Ако един пушач в продължение на 20 минути само имитира пушене, т.е. задържа дъха си, сам ще усети кое го успокоява – цигарата или начинът на дишане.

Няма пушач, който поне веднъж в живота си да не е стигнал до идеята, че трябва да се откаже от пушенето. И ги спира…

Но след време пак започва. А на въпроса “Защо?” най-честият отговор е: “Ядосах се за еди какво си и докато се усетя запалих отново”.

Вярно е, но дали си задава въпрос за връзката между пушенето и ядосването, т.е между пушенето и стреса, напрежението?

Отрицателните емоции претоварват “инсталацията” и умът ви има нужда да изключи поне за кратко. И на помощ идва отново старият навик. Всъщност помощта идва не от цигарите, а от задържането на дишането.

Основният извод:

Причината човек да пуши се корени в основната потребност да спира дъха си и с това да уравновесява ума си!

Христо Илиев е убеден, че това твърдение ще стане обект на сериозни атаки. Защо?

Защото истинското разбиране на този проблем и популяризирането на това разбиране ще окаже влияние върху консумацията на цигари в целия свят, т.е. върху печалбите на производителите.

Но си заслужава да се замислим над това твърдение… и да опитаме само с дишане… 20 минути като начало!

В статията са използвани цитати от книгата “Затворът” на Христо Илиев — цялата книга може да намерите на http://hristo-yoga.com/zatvorat

Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!

 

1 коментар

Вземи RSS
  1. Юлия

    Присъединявам се категорично към обяснението на Христо Илиев относно дълбоко неосъзнатата причина за пушенето!… Спонтанното посягане към цигарата — наблюдавала съм го много пъти — винаги се съпровожда със подчертано стаяване на дъха, както става преди всяко “предвкусване” на някакво приятно преживяване — напр. при самата представа за удоволствието от любимата храна, глътката свежа вода, докосването до любимия човек или алкохола, дрогата!… Тези основни биологични влечения — Ерос и Танатос — предизвикват богата гама от емоционални преживявания/реакции, които Фройд (специално при пороците) нарича “котел от вряща възбуда”… Задържането на дъха е елемент от дихателната техника на йога, “изключва се” умът и — налице е една, макар и псевдо-релаксация, но все пак, пушачът се чувства успокоен… Ефектът е още по-дълбок: поради блокирането на най-малките кръвоносни съдове (капилярите) под никотиновото въздействие при пушенето, се получават спазми) като напр., не само в пръстите на ръцете, но и в кората на главния мозък — умът е сякаш “в мъгла”… Системното повторение на този навик води до увреждане — трайно и необратимо на нервната система (треморът на пръстите) и “блокажите” при асоциативните процеси — мисълта и паметта страдат, но кой да го разбере?!?!…
    В тази оригинална идея на Христо Илиев има много рационални моменти на психотерапия за отказване от тютюнопушенето!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *