Фабриката за храна и танци
Ако имате дете и още не сте посетили това място — не знам какво още чакате!
На 27 км от Пловдив — високо в гората. Чист въздух и дивотия, примесени с удобства и забавления.
Защо смятам, че това място е невероятно попадение?
Три са основните неща, в които нашите герои от тази приказка нямат равни — забавленията, обслужването и храната.
Започнах да описвам мястото и се получи чудовищно дълъг текст — над 3000 думи. Затова го разделих на няколко статии. Отделих специално място на забавленията, както и на обслужването и храната.
Ще започна с това, че във Фабриката за храна и танци няма злояди деца!
Просто няма как детето ви да откаже да яде. Дечурлигата правят толкова неща на ден, че няма как да не изгладнеят. Не е като да имаш активност само с пръстите на ръцете — върху клавиатурата и мишката.
Във Фабриката ще видите как децата ви буквално ще падат в леглата от умора.
Всъщност, понякога даже няма да стигат до леглата. Моето например, първият път когато го заведох /беше почти на 3 години/, след разходката в гората, траеща почти два часа — седна на стола за обяд, започна да се храни и някъде на третата лъжица — сякаш някой изведнъж му дръпна шалтера. Заспа, седнал на стола — с хляба в едната ръка и с лъжицата — в другата. Без приказки за приспиване, без уговорки, без мрънкане, без пазарлъци и без цялата задължителна програма, предшестваща заспиването.
Най-ценното
Най-ценното нещо във Фабриката за мен, като майка на малко дете, е че някой вече си е направил труда да измисли забавления за детето ти. И то не забавления, тип аниматорски игри в ол-инклузив курорт. Спомнете си игрите, които сте играли като деца. Спомнете си игрите от летните лагери. Лагери навън — сред природата! И не говоря за компютърна игра “летен лагер”. Бях изключително учудена да видя част от игрите, на които и аз съм се радвала като дете именно на това място.
Базата
Базата е… интересна. Знаете ли, те се наричат “хижа”. Чудех се защо. На снимките на сайта им всичко изглежда доста прилично за… хижа.
Асоциацията ми с хижа, за съжаление, е мизерия. Асоциацията на собствениците на Фабриката явно е различна.
Представете си детски лагер. Стаите са обковани с дърво, подовете са дървени, а обзавеждането е… семпло. Легла, закачалки, няколко нощни шкафчета и най-много — една етажерка. Няма гардероби, няма бюра, няма столове, няма табуретки, няма вградена мебел… Обзавеждането ти казва: “Тук си, за да спиш. През останалото време си навън, а следобед и през нощта ще си толкова уморен, че няма да имаш нужда от нищо друго!”.
Естествено, аз не успях да дешифрирам това послание с пристигането си. Напротив! Изтълкувах го съвсем другояче. Казах си, че тези хора са можели поне няколко шкафа да сложат, че да има къде да си скрия натурията.
Схванах посланието, обаче, точно след 14 часа. Схванах посланието, но късно. Бях помъкнала половината си къща — както обикновено, когато пътувам нанякъде. Схванах посланието, но вече се бях появила в целия си блясък — с всичките си възможни торби и хладилни чанти. Те бяха пълни с плодове и други “много специални” храни — абсолютно ненужни в случая.
Ако вече сте си задали въпроса, като един напълно нормален човек — защо й е на тази луда да носи храна на място, което се казва “Фабрика за храна и танци” — отговарям веднага. Защото моята представа за нормална храна рядко съвпада с представата на повечето хора. Ще дам само един пример. В представата ми за “закуска” задължително присъстват плодове. И то поне един сезонен, и то поне 3 вида, че ако може и повече. И тъй като всеки си обслужва собствените лудости — ето как се оказах с храна, която нямаше къде да държа, защото в стаите нямаше хладилници. А хладилници нямаше, защото само на две крачки от стаята ни имаше предостатъчно храна. Храна качествена, разнообразна и — за моя най-голяма изненада — току-що приготвена пред очите ти.
Говорех за базата, а пака стигнах до храната. Затова ще обобщя. Стаите са приятни, чисти, светли и се пригответе само за легла. Просто не вземайте половината си покъщнина и няма да имате ядове.
Иначе — градината е приказна. Навсякъде ухае на рози. Навсякъде е зеленина.
Внимание! За кого не е подходяща Фабриката за храна и танци:
— За влюбени двойки /може и невлюбени/, желаещи уединение и спокойствие. Няма как да стане! Не и при толкова много деца. Не и при толкова много забавления. Пожалете себе си и най-вече — слуховите си канали. Това място не е за вас. Не и ако не сте зле прикрити мазохисти.
- За хора, влюбени в градския живот или хора, които се интересуват само от телевизора, компютъра и дивана в хола. Не, че няма да ви хареса, но моля ви — не го причинявайте на останалите, които истински биха оценили това място. Все пак — Фабриката работи само няколко месеца годишно.
Перфектното време за посещение на Фабриката
Ако имате възможност — горещо препоръчвам да посетите Фабриката през делничните дни. Тогава ще може да се насладите на 100 % на всички удоволствия и ще избегнете лудницата през съботата и неделята.
И още нещо — през седмицата има много по-голяма вероятност да успеете да се вредите да нощувате вместо в стая — в едно от двете наистина уникални студия. Тях дори няма да се нагърбвам да ги описвам — просто разгледайте снимките, които ще публикувам във Фейсбук. Помня, че един от първите въпроси, които зададох на Асен — пичът, който отговаря за резервациите и за още 100 неща — беше дали студиото, което искам да резервирам, в действителност е като на снимките. Защото бях сигурна, че ме будалкат с фотошоп. Усетих леко възмутения му тон, провокиран от подозренията ми. Е, Асен все пак ме подведе. Студиото се оказа по-хубаво, отколкото е на снимките. Но такива изненади лесно ги преживявам.
Клетвена декларация
Наистина съм обикновен посетител на Фабриката. Не държа част от контролния пакет с акции на компанията, нито пък имам интимни отношения със собственика.
Няма пълно щастие
Имах повече очаквания за това място:)
Чудя се, например, защо не видях нито един танц в тази Фабрика за храна и танци?
Можеше да има и някой друг шкаф, че да си взема /за ужас на половинката ми/ следващият път цялата покъщнина. Но като за “хижа”… доста задоволително! Не можах да свикна и с данданията през уикендите. Ето защо правя всичко възможно да използвам повече делнични дни в престоя си там.
Мога да мрънкам много. В стаите най-много ми липсваше задължителната, според мен, електрическа кана за вода. От 16 години насам пия гореща вода всяка сутрин и ако няма налични в стаите на хотелите — налага ми се да размъквам каната си навсякъде. Не, че в ресторанта не си осигурих моментално гореща вода, но просто не е толкова удобно.
Според един приятел — проблемът е в нагласата ни. Хората са си написали, че предлагат “модерна хижа”. Аз обаче, при първото си посещение там, очаквах хотел — с всичките му салтанати.
Не правете моята грешка! Фабриката за храна и танци не е хотел. Пригответе се просто за по-различно изживяване. Представете си, че отивате на място, на което ви е осигурено място за спане, вкусна храна, природа и забавления. Ако това са очакванията ви — няма как да не останете доволни.
Прочетете повече за храната и обслужването, както и за забавленията във Фабриката за храна и танци.
Ако споделяте начина ни на мислене – присъединете се към идеята Bezlekarstva в социалните мрежи!
2 коментара
Вземи RSS